През 1956 г. в Кения природозащитникът Джордж Адамсън убива лъвица, която напада него и спътника му, а впоследствие разбира, че лъвицата е оставила малки наблизо. Джордж взема трите лъвчета със себе си, две от тях са предадени в зоологическа градина в Ротердам, а третото – Елза – е отгледано от Джордж и съпругата му Джой Адамсън. И тук започва голямата история и мисия на Джой Адамсън, неслучайно включена в списъка на Британика на жените, които са променили света. Именно лъвицата Елза е героиня на книгата „Родена свободна“, която е само първата от серия книги, посветени на дивия живот и неговото опазване, написани от Джой Адамсън. Лъвицата Елза умира на свобода, а не в зоологическа градина през 1961 г., след като ражда свободни лъвчета, а през 1980 г., когато Джой е убита на 70-годишна възраст в резервата Шаба, тя е погребана до лъвицата Елза и гепарда Пипа в националния парк Меру в Кения.
През годините Джой пише поредица от книги, посветени на мисията на семейството им – да върнат дивите животни към естествения им живот и среда, да ги приучат сами да се грижат за себе си и потомството си, така че да могат да оцелеят. Да ги изведат от затворите, наречени зоологически градини. Освен книгите за Елза, Джой пише и „Петнистият сфинкс“ за гепарда Пипа, с която се запознава през 1964 г. Близки нейни приятели, на които се налагало да се върнат във Великобритания, я молят да поеме грижата за осеммесечната Пипа, тъкмо по времето, когато по книгата бестселър „Родена свободна“ се заснема филм, който дори печели Оскар впоследствие. Джой с удоволствие поема грижата за Пипа, разхожда я на дълга каишка край океана, храни я, осигурявайки полски мишки и любимите на гепардчето жълтошийки, сресва козината ѝ, а Пипа отговаря с обич на грижата, хапейки нежно ушите на Джой.
Джой Адамсън е родена в Силезия, днешна Чехия, а във Виена учи музика, скулптура и медицина, обмисляйки едновременно кариера като музикант или лекар. По време на първия си брак Джой заминава за Кения през 1937 г., за да осигури бягството на съпруга си от нацистите, а в Африка тези идеи и амбиции са преосмислени. Там тя среща и се омъжва за Петер Бали, швейцарски ботаник, който я насърчава да рисува природата на Африка. През 44-а се омъжва за трети път, за Джордж Адамсън и двамата заедно предприемат дълго пътешествие в света на дивите животни и възможността родените в плен да бъдат върнати в природата. Това се случва както с Елза, така и с Пипа, която успява да роди свободно поколение гепардчета и то благодарение на усилията по възпитаването и приучването ѝ да живее сама в дивата природа.
Последните десет години от живота на Джой Адамсън преминават в неспирно пътуване по света, за да съобщава за каузата по опазването на дивите животни на Африка, а след издаването на книгата си Джой използва популярността и продажбите, за да събира средства за осъществяването на тази кауза. Както Джейн Гудал неизменно е свързвана с горилите, така Джой Адамсън завинаги ще остане свързана с големите котки и възможността те да продължат да ловуват и живеят в дивата природа. Подвигът, който семейство Адамсън извършват, обучавайки и помагайки години наред на Пипа да намери естествената си среда, след като е била отгледана и възпитана от хора, е огромен. Поредиците книги, голяма част от тях преведени на български през 70-те и 80-те, все още могат да се открият из обществени и домашни библиотеки, а в националния музей в Найроби има сбирка от нейни картини и илюстрации. Освен книгите, описващи връщането на свобода на три големи котки (леопардът Пени е третата, но Джой умира малко след връщането ѝ в природата), тя е автор и на илюстрациите във второто издание на книгата „Gardening in East Africa“.
Един от сериозните ангажименти в живота на Джой Адамсън е срещу използването на животински кожи, нещо, което продължава и днес, до размерите на индустрия. Националният парк Меру продължава да поддържа паметта на Джой и Джордж Адамсън – един от изворите в парка е кръстен Adamson’s Falls. След смъртта на Джордж през 1989 г., когато спасява турист от нападение на лъвове, домът им е превърнат в музей, в който са изложени изданията на книгите им и картините на Джой. От делото ѝ остава непоколебимата вяра в запазването на природата, общуването с нея, любопитството към нея и трудно научените уроци на свободата.
