62-ата церемония по връчване на Наградите Грами носеше със себе си тъжното усещане на една непримирима и трагична загуба. За близките си Коби Брайънт беше слънчевият, всеобичащ баща с огромно сърце. За феновете на спорта – вдъхновение. Идеал-символ на идеята,че всяко постижение изглежда незначително в сравнение със следващото предизвикателство. Той беше въплъщение на перфекционизма, любовта към професията и благодарността към хората. Той е и винаги ще бъде Коби Брайънт!
Неговият храм носи името “Стейпълс Център” – домакинската зала на могъщия баскетболен отбор “Лос Анджелис Лейкърс”. Там хиляди фенове на играта, в продължение на 20 години, очакваха онова чудо, което неизменно се случваше в края на всеки мач. Митичният номер 8, а по-късно 24, разплиташе заплетените възли на ожесточените двубои. Правеше го с класа, финес и огромно сърце. Въпреки че темата е за златните грамофончета, ще споменем и програмата Kobe Bryant China Fund. Тя повече от декада продължава да набира и дарява средства за здравни програми и образователни инициативи, изцяло насочени към китайските деца и младежи – едни от най-верните фенове на Коби по целия свят.
Алиша – Перфектният водещ
Светът научи за кончината на своя любим атлет няколко часа преди официално да бъде открита най-пищната церемония в музикалния свят. За място съдбата иронично беше избрала залата, на която гордо блестят златните екипи с името на Коби.
Въпреки скръбната атмосфера (дори, признавам, в някакъв момент даже изглеждаше логично да отменят цялата шумотевица) един човек намери сили да обедини мъката на всички присъстващи. Алиша Кийс с естествен и непринуден чар на творец и музикант успя умело да предаде идеята на церемонията – да се отдаде почит на таланта.
Наистина изумително представяне на изпълнителката. Алиша демонстрира завидно качество да трансформира нагласата и всичко планирано за вечерта. Това не се научава от учебно заведение. Едва ли се придобива с опит. Та, R & B дивата все пак беше водеща на Церемонията “Грами” едва за втори път.
Но мисис Кийс прояви неподражаема интуиция и женска чувствителност да се свърже с тъгата на присъстващи в залата на Коби. Поне за нас, тази нейна проява я направи една от най-запомнящите се водещи на музикалните награди на Щатите за последните няколко години.
Billie’s Awards
Първата церемония на Щатската музикална академия ще бъде запомнена с общо десетте! златни грамофончета, връчени на едва 18 годишната Били Айлиш и нейния брат, и най-близък човек Финиъс.
Зеленокосата изпълнителка с мистичния тийн албум “When We All Fall Asleep, Where Do We Go?” съвсем заслужено прибра най-престижните статуетки за вечерта. В много отношения любимката на учениците може да се определи като феномен. Момичето с ирландски корени стана първата изпълнителка отличена едновременно с наградите за най-добър нов артист и албум на годината.
И, ако това не ви изглежда достатъчно, допълваме картината с друго велико постижение. Миналата неделя Били Айлиш се превърна в най-младия и единствената дама-артист, получила така наречения Грами Голям Шлем – златните грамофончета в категориите: “Албум”, “Запис”, Песен” и “Нов Артист” за една и съща година.
Ок, това са сухите, но исторически факти. Къде обаче откриваме причините в този безпрецедентен успех?
Най-същественият довод се явява експерименталният, отличителен стил на композициите на Били и Финиъс. Техният албум е създаден в домашни условия, без да разчитат на доказани композитори, музикални продуценти или хора, знаещи изтънко правилата на играта. За “When We All Fall Asleep” те се доверяват безусловно на натрупаните знания, инстинкти и виждания за това как трябва да звучи музиката им.
Олицетворение на професионалното признание от академичната общност представлява недостатъчно коментираният факт – Финиъс О’Конъл (22 годишен) гордо се засне със грамофончетата за най-добър музикален продуцент и за най-издържана технически студийна продукция (запис, микс и мастеринг). А, тази комбинация също се случва сравнително рядко в музикалния свят.
А в неговия тийн департамент явно още дълго ще властва момичето от Лос Анджелис. Която, както е казал народът: “Ще надмине всички ни!”.
Изпълнения, речи и трибюти
Няколко са акцентите, през които бихме искали да минем, преглеждайки предългия списък с носители на грамофончета.
Започваме с композитора и изпълнител Tyler, the Creator. След дълго отлагане, най-после заслужено признание и за младежа. През годините Академията на няколко пъти поднесе своите златисти комплименти на другите големи юнаци от старата ЛА шайка Odd Future – Frank Ocean, The Internet, Syd и Earl Sweatshirt.
През май 2019-а техният брат Tyler сподели с публиката разтърсващия албум “IGOR”. Запис, чрез който сякаш разкри тотално себе си. Направи го музикантски, поетично, модерно, с вкус и отличаваща се вглъбеност.
Беше се потрудил доволно и логично грабна приза за “Рап албум на годината”. Беше толкова признателен, че даже след края на церемонията намери време да посипе музикантската общност със здравословен жупел.
Изпълнителят призна: „Чувствам се от една страна благодарен за наградата, от друга обаче категоризирането на музиката ми, като рап, е втора ръка комплимент.”. И допълни: „Обидно е, когато хора, като мен създадат албум, смесващ различни жанрове или идеи, уважаваните академици винаги ни поставят в рап или ърбън категория. Хич не ми допада думата „ърбън”. За мен, нейната функция е само да изречеш „негърска” по политически коректния начин.”.
Важно послание към уж демократичното и толерантно общество, развито още по-подробно в речта на Puff Daddy пред журналистите по-късно във вечерта на наградите.
Сред техните най-любопитни носители добавяме фурията от Мичигън Lizzo с нейните грамофончета за “Соло поп изпълнение” (парчето “Truth Hurts”), “R&B изпълнение” (песента “Jerome”) и вече споменатата дискусионна категория за “Ърбън албум” – “Cuz I Love You”. Споменаваме набързо Lil Nas X с неговите отличия и брилянтно изпълнение на живо, както и невероятно забравения през годините Iggy Pop. Чак през 2020, 72-годишният музикант получи Грами. При това за цялостно творчество. По-добре късно, отколкото никога.
Вечерта на 26-и януари ще се запомни и с множество изпълнени трибюти към вече отишли си талантливи творци. Затрогващо беше отдаването на почест към застреляния миналата пролет хип-хоп майстор Нипси Хъсъл. Сториха го колегите му DJ Khaled и John Legend със съвместната им песен “Higher”.
Поклон отправи публиката и към оставилия ярка следа в изкуството гений Prince. А изпълнението на FKA Twigs и Usher беше паметно.
А прочутата джаз формация от Ню Орлиънс Preservation Hall Jazz Band припомни творчеството на техния съгражданин Доктор Джон – блус, поп, джаз и рок’н’рол музикант.
А сега накъде?
Какво обаче все още куца на Щатската американска академия и на прочутите по целия свят “златни грамофончета?”.
В индустрия, като музикалната, зависима до голяма степен от своята публика, именно присъствието на меломаните сякаш отсъстват в цялата случка. При това във времена, когато артистите отдавна нямат нужда от посредници в комуникацията с почитателите.
Да, наясно сме, че самата академичност до някаква степен изключва подобно разчупване на стереотипа, но то трябва да се случи! Иначе музикалната индустрия рискува бързо да изчезне от актуалния разговор, задвижван от социалните мрежи и стрийминг платформите.
Там е бъдещето. И затова ви оставяме и в неговата компания. И това отлично изпълнение, макар и дошло от недотам подозирано място.
