Весела Коледа, приятели! Бъдете вдъхновени, музикални и динамични, като любимото си парче. Или албум. При това на български артист или група. Именно за любимите ни записи от последните дванайсет месеца започнахме да говорим и да слушаме миналата седмица. Време е да продължим с втората великолепна седморка, която е втора единствено по азбучен ред.
И така своеобразната ни класация стигна до:
Paraplanner и съвместният им албум с продуцента Евгени Енчев – Гена – “Орбита”
Неслучайно отличаваме този студиен проект. “Орбита” ни доказа, че колаборацията между инди-поп света и заслужено модерната хип-хоп култура не само е възможна… Тя е и задължителна!
Девет композиции – израз на сложната задача да бъдеш творец по тези ширини. Да създаваш смислени композиции, които едновременно носят новото чувство за свобода в музиката и радиофоничната мелодичност. Смели, искрени и нестандартни лирики, търсещи личното и неподправеното в днешния човек, живеещ в свят от огледала.
Да, хубаво е да си признаем колко изкривени, самовлюбени, оперирани от емоционалност и омагьосани от своята орбита сме понякога. Без дори да си даваме сметка, че чистосърдечно споделени помежду си можем да постигнем повече. А, когато връзката е музикална, това се получава естествено. Ето, така:
Preyah – “Preyah”
Дебютният албум на Прея се появи в момента, в който тя се почувства готова за тази стъпка. Чест ѝ прави, че взе решението да бъде самостоятелен и зависещ единствено от себе си артист. Предпочете го пред ситуация, в която друг да диктува развитието и отношението на публиката към нейните песни.
Изборът на Прея се хареса на слушателите. Те усетиха – пред тях тя застана уверена във възможностите си, готова да експериментира със сякаш още не чак толкова познати изразни средства.
Разбира се, ударни тракове, като “Hope You Like”, “Mamma” и “Не съм за тук” нямаше да бъдат възможни без композиторското мислене на музикантите Денис Попстоев (Southwick), Kay Be (Dorothy Takev) и Божидар Василев – Trombobby (DAYO, Southwick). Техните идеи се пречупват в изящната същност на Preyah. Изпълнителка, която ще продължава да ни впечатлява и в следващите години.
Руши Видинлиев – “Психо”
Руши Видинлиев изпадна в толкова солидна потайност, че може би много хора не научиха за новите му парчета. Те са четири на брой, обединени под заглавието “Психо” и се появиха почти незабелязано в стрийминг платформите в средата на есента. Песни, композирани от перфектно работещото дуо Dorothy Takev – Kay Be, придали нов облик на стойностния поп звук на изпълнителя, който напоследък май повече се увлича по киното с филмите “Снимка с Юки” и предстоящия да се появи “18% Сиво”.
Връщайки се отново на музиката, няма как да не отбележим грабващия мрак на парчето “Всички сме” (смело бихме го посочили за най-доброто поп парче на български артист за годината), развитите и нестандартни обрати в мега екстремното “Ал Пачино”, личното признание в “Утре сутринта” и истеричната хипстърия в изпълнението на “Черна котка”.
Стенли – “Чужди тела”
И ако отсъствието на Руши от българската музика беше над 10 години, то авторската музика на Стенли ни липсваше още по-силно. Все пак в края на 2019-а лидерът на алтърнатив сцената у нас спази традицията да не оставя десетилетие без негов албум.
Встрани от статистиката, студийната работа на Стенли очарова с модерни музикални решения, поднесени от фронтмена на Hayes & Y – Благослав Анастасов. В “Чужди тела” умело се примесват синт хармонии от Mancunian обществото, студеният, като онези зими, които имахме някога, глас на човека изпял “Бъди Какъвто Си”, и правещи впечатление текстове от поетите Александър Петров, Дани Рачев и Любо Киров.
С благодарности и признание за емоционалните преживявания в “Чужди тела” добавяме албума на Стенли към топ музикалните произведения за 2019-а.
C:Mo x Trombobby – “The Year Without a Summer”
Симо Желязков (знаем го от Funky Miracle) и Божидар Василиев – TromBobby влязоха в магията на дълбоките звуци с този проект. 7 парчета с крайно любопитни инструментални решения. Смайващите вокални линии на Симо буквално оживяват в съзнанието, когато говорим за записа.
А историите вътре комбинират по почти невъзможен начин миналото – далечната 1815 г. и изригването на вулкана Тамбора, намиращ се на Малките Зондски Острови в Индонезия. Едно от най-значимите природни събития за последните 1500 години. Ако сте запознати с природния катаклизъм, знаете – тази катастрофа разпръсква умопомрачителни количества пепел по цял свят, значително намалява средните температури и предизвиква вулканична зима.
Това беше миналото. В настоящето в България летата стават все по-странни, а по света се спори дали прочутата еко-активистка Грета Тунберг не работи за скрити бизнес интереси.
А бъдещето…. то и от нас зависи. Поне с хубав саундрак сме се уредили.
Van Cock – “Graceful Decline”
С такова огромно количество бийтове и програмирани звуци в модерната музика, меломаните биха се попитали: “А къде останаха китарите?!”. Ние бихме ги допълнили… и те ще се завърнат скоро в контекста на популярните стрийминг платформи. Всъщност според нас темата не стои така апокалиптично. Щом дори наивни “хъ-къ-та мъ-къ-та” рапъри от Новия свят прибягват за траковете си към класически кънтри рифчета, значи надеждата съществува.
Българската публика даже може да се похвали с истинско рокабили богатство. Те се казват Van Cock и очевидно не пеят за слънчогледи във вази. А по-скоро, като всеки опознал себе си творец, вълнуват с личната си енергия. Стараят се фокусът да сработва в клуба, но и в доскучалия ви офис. За целта ползват връхлитащи и доволно трещящи инструменти, в комбинация с щекотливи вокални партии и иронично излъчване.
Обожавате култовия сериал “Винил”, пътувайки към коледната трапеза, ще си пуснете Stones, Chris Rea или предстоящите явно да възкръснат Red Hot, но досега не сте се качвали на… влакчето на Лъчо Босаков, Ангел Ангелов, Цветан Андреев и Мирослав Мирчев…
Е, винаги има и първи път!
YVA – “Fish Tears”
И прегледът на музикалните продукции от България за една действително успешна 2019-а година, завършва с най-ефирната от тях. “Fish Tears” е заглавието на дебюта на талантливата Ива Янкулова, която донякъде ни изненада приятно със зрели инди-фолк композиции. Всички те пречупени през сложната и чувствителна натура на изпълнителката, вълнуват публиката с искреност.
Усещане за наистина преживяни истории, които могат да ни накарат да се замислим не само каква година сме имали, как се отнасяме към хората около нас или как да бъдем по-добри не само на Коледа. Но и наистина да бъдем по-действащи в посока случването на личните си мечти. Това ви пожелаваме за предстоящата, очевидно късметлийска 2020-а година. И ви обещаваме – ще останем верни на стойностната и интересна музика. А и на вас!
Усмихнати празници, приятели!
