Очевидно през 2019 г. бе направено огромно откритие за човешкия свят. Бе открито едно създание, което на външен вид е същински землянин, но поради изложените му на показ почти нечовешки качества, това създание сякаш не е от нашата планета. Очевидно на света му трябваха поне 20-30 години, за да го открие, а то през цялото това време си беше там. Дами и господа, представяме ви скромния, мъдър, мил, съчувстващ, съпричастен и, не на последно място, талантлив господин Киану Рийвс.
И наистина, след всички невероятно ласкателни етикети, с които светът удостои актьора през последната година, той наистина приема образа на свръх-човек. Защото кой човек реално притежава всички тези качества? Очевидно това е той. И честно казано нямаме адекватна причина да се съмняваме в това. Неговата скромна осанка винаги е носила сила, лицето му, макар и в повечето случаи сериозно, винаги е изразявало доброта, а когато се усмихне… искрена и добродушна усмивка. Тогава вече разтапя сърца – в най-чистия смисъл на тази иначе евтина реплика.
Но защо сега? Защо изведнъж той се превръща в нещо повече от филмова икона? Нима всички тези негови качества са били скрити от света през всички години? Нима тежкото му минало и житейската му трагедия са били скрити от нас? Не, не мислим. Киану, скромното, добро и много талантливо момче, си беше с нас през цялото това време. Там си е още от 1964 г., когато е роден в Ливан, и когато на 3 години е изоставен от баща си, който на всичкото отгоре е осъден на затвор в Хаваи за разпространение на хероин. Малкият Киану си е там и по време на неспокойното му детство, местейки се толкова много, че дислексията, с която е диагностициран, се влошава. Там си е по време на четирите неуспешни брака на майка му и по време на четирите сменени гимназии за пет години. Все там си е, когато го изключват от една от гимназиите в Торонто, където преминава по-голямата част от живота му, и когато прави своя телевизионен дебют в канадската младежка програма „Going Great“.
Виждайки това сладко и забавно нападение от полярна мечка, всъщност виждаме, че добродушният образ на Киану винаги си е бил там. Странното е, че дори след всички сериозни роли и екшън герои, които е изиграл, ние все още виждаме как би се сборил шеговито с плюшен мечок. Защото е Киану. И защото неговата земна персона не се е променила и сякаш никога няма да се промени.
Може би точно тази заземеност остава незабелязана през годините, в които той се съгласява на по-малки хонорари, за да бъдат наети и други актьори в проектите, само и само филмът да е добър. Това, например, той прави за Ал Пачино в „Адвокат на дявола“. Или когато отказва продължението на „Скорост“, за да бъде Шекспировия Хамлет в малък канадски театър. Може би добротата му остава на заден план, когато се бори с рака на сестра си, дарявайки една част от парите от „Матрицата“ за нейното лечение, а другата – за благотворителност в тази област. Може би и трагедията на роденото му мъртво дете, фатално катастрофиралата му бивша приятелка и майка на мъртвороденото, и смъртта на най-добрия му приятел от свръхдоза, са останали незабелязани. И така, цели тридесет години Киану крачи в този свят с невидимата си, почти божествена аура, която е на път изведнъж да стане блестяща за всички. Толкова блестяща, че тя го превръща в идол и мъж за пример.
2019-а – годината на глигана. Не. По-скоро на Киану Рийвс. Не мислим, че някога се е говорило толкова за него, ако изключим зашеметяващото му влизане в новото хилядолетие с „Матрицата“. Но сега е различно. Ролите отново се стичат една след друга. Освен в продължението на „Джон Уик“ през 2020-а ще очакваме и завръщането на Нео в четвъртата част на „Матрицата“. И тъй като Киану-манията е завзела света и всички са пристрастени към него, ще го видим и в някои по-различни амплоа. Ще видим актьора в камео роля в новия филм за Спондж Боб като скитащо, заформило се в изсъхнала топка растение, което някои на шега, някои на сериозно, твърдят, че ще е най-добрата му роля досега. Ще имаме и виртуален Киану в ролевата игра Cyberpunk 2077, където всеобщият любимец е предоставил външния си вид и гласа си, за да се изгради персонажа Джони Силвърхенд. На тазгодишното изложение на Xbox Е3 той споделя пред публиката, че за него това е било „спиращо дъха“ преживяване.
„Не, ти си спиращ дъха ни“ – е отговор от публиката.
Точно такъв е той. Спиращ дъха. Със своята очарователна личност, със своята заземена природа, която незнайно защо засия едва сега. Може би за всичко и за всеки си има точно определено време. Може би това е ерата на Киану, защото на моменти започваме да се чудим дали пък не е 1999 г., а не 2019 г. Но ето, че са минали 20 години и не сме на прага на ново хилядолетие, а на прага на християнски празник. И точно по това мирно време просто искахме и ние да ви напомним за този така приличащ напоследък на самия Иисус Киану Рийвс, който ни даде своя пример за силата в добротата и красотата в скромността на човека.
