Всичко е вълна. Според квантовата теория някои елементарни частици имат вълнов характер (фотоните са елементарни частици и светлинни вълни), както някои звукови вълни (механични вибрации) имат материален характер (фононите). Още в ХVII век Хюйгенс формулира вълновата теория на светлината, от чиито безкрайни приложения, ежедневно и без да си даваме сметка, се възползваме и ние. Вълната освен физическо явление, има множество преносни значения. Преди няколко години събрахме в един плейлист новата вълна и боса-новата, а сега обръщаме внимание на няколко от най-значимите заглавия и в босата, и в джаза, носещи вълните в себе си.
Началото не може да е друго, освен босата с английско име Wave (Vou Te Contar). Жобим я пише като инструментал за албума си от 1967-а и сам прави английския текст за предстоящия им съвместен запис със Синатра. Всъщност това е и единственият албум на последния с трите му имена – няма как на корицата до Антонио Карлос Жобим да стои само Франк Синатра. Не става въпрос за превод на оригиналния бразилски текст, където вълната, както и звездите, са за да ни изненадват в любовта, докато английският е директен – „грабни вълната и се остави да те обичам“.
Версията на Ела Фицджералд от албума ѝ “Ella abraça Jobim” от 1981-а ни води към една по-ранна тропически гореща вълна от нейния репертоар. Песента е на Ървин Бърлин от мюзикъл от 1933 г., в средата на 50-те Мерилин Монро прави най-секси версията ѝ, а Ела я включва в поредицата си „Сонгбуукс“, посветена на творчеството на големите американски композитори в албума си от 1958 г., посветен на Бърлин, който ѝ носи „Грами“.
Колкото и да ви се струва, че няма нищо по-успокояващо от шума на плискащите се вълнички, не забравяйте, особено на океански бряг, за приливната вълна, която, макар и рядко, може да е смъртоносна. Да не говорим, че след два часа прибой и най-хубавата дюна няма да ви се стори толкова гостоприемна. Останалото е сърф-култура, разпространила се от Източното крайбрежие с хитовите калифорнийски мечти. Откъдето и заглавията „яхни вълната“ – словосъчетание, трайно установило се и в страни, където големите вълни са по-скоро рядкост.
“Vagues” (вълните) на Ануар Браем са своеобразен музикален портрет от 2015 г. за първите му десет години в ЕСМ (1991-2000). Свири в компанията на Ян Гарбарек, Джон Сърмън, Дейв Холанд, Ришар Галиано, Франсоа Кутюрие и Жан-Луи Матиние, с които го гледахме в София. Парчетата в плейлиста са негови композиции, взаимно свързани, макар и части от различни албуми с различни музиканти. Някои от тях се появяват и по-късно от издадената само за Франция компилация “Vagues”. Както няма две еднакви вълни, така няма и две еднакви версии, както на вълната на Жобим, така и на тези на Браем.
