Във времената, когато бе нормално черно-бяла да е не само телевизията, Луи Армстронг се възторгва от една млада италианска певица, която на свой ред е очарована и от Ела Фицджералд, и от Елвис Пресли. Певицата е Мина, а за Луи тя е „най-хубавият бял глас“. Сара Воун, която също е между кумирите на Мина има подобна реплика – „ако нямах своя си глас, сигурно щях да искам да съм с този на Мина“. Лекотата, с която минава от „Лятото“ на Гершуин към „Хей Джуд“, без да пропускаме и общата им любов с момчетата от Ливърпул към „Besame mucho“ е повече от впечатляваща.
Началото на 60-те. Джино Паоли освен “Sapore di Sale” е написал и тъжната песен за лекото момиче, чието небе е тавана на стаята му. Мина я прави световен хит, записва я за турнетата си в Испания и в САЩ на съответните езици, малко по-късно това прави с “Tintarella di luna” и на японски. Бразилия и Франция също не са ѝ далечни, но там подходът ѝ е обратен. Представя на италиански хита на Чико Буарке „А Banda“, а Алмодовар използва „Un anno d’amore“ – италианската ѝ версия на “C’est irreparable” на Нино Ферер във „Високи токчета“. Мина е една от любимките му (преди десетина години мисли да направи филм по биографията ѝ), включително в най-новата си творба, той използва нейна песен. Във „Високи токчета“ две големи имена от испанската сцена я интерпретират – Лус Касал като глас, а Мигел Босе като актьор в ролята на травестит. Мина дотолкова харесва това, че малко по-късно я записва с Диего ел Сигала:
Джазмените до ден-днешен обичат нейните канцони, които винаги със стиловото си богатство са им давали възможност за творческа импровизация. Последната подобна продукция събира трио около пианиста Данило Реа, който за пръв път се отдава на инструментални реинкарнации на Мина. Незабравима е звездната конфигурация със самия Джино Паоли, Енрико Рава, Росарио Бонакорсо и Роберто Гато в „Il Cielo In Una Stanza“ от 2007, както и дуетната му с Джино Паоли в доста лиричен ритъм (2013). Сегашните хитове на Мина са в естествената си среда в джаза на триото на Реа – мечтателни и дълбоки. Останалите, които включваме в плейлиста са тези на станалата любима по цял свят френска адаптация от дуета на Далида с Ален Делон „Пароле“, „Гранде, гранде, гранде“ и естествено, „лунният загар“ (“Tintarella di luna”).
Самата Мина, оттеглила се далеч от папараци и светска суета издава албуми (последният ѝ сингъл е от началото на ноември 2019), които нямат нужда от промоция и турнета, за да привлекат вниманието на феновете ѝ от всички поколения и континенти.
