Когато през 1992-а година Стенли издаде албума “Пътят към храма”, тенорната му бленда завладя алтернативната публика отново. Почитателите жадуваха за звука на легендарната втора Тангра – песни като “Бъди какъвто си”, “До последен дъх”, онази вечна ню-уейв героиня Жулиета и “Оловният войник”. Всичките изброени компоненти на смислената българска музика чувствително липсваха в ефира.
И ето че Станислав Сланев разкри себе си с увереността на артист, способен да движи родната музикална сцена напред. Извървял осъзнато пътеката към своя почерк, той, заедно с формациите Нова Генерация и Ревю, сякаш зададе тон на цяло поколение инди герои. Стейн, Остава, P.I.F., Анимационерите, Babyface Clan, Nasekomix и още много други любопитни музиканти подсъзнателно продължават и до днес да бъдат популярни със своето излизане от формата на предвидимото. Стенли остана верен на творческите си възгледи с оригинални идеи и добре обмислени комбинации с млади и доказано способни личности. Той слуша внимателно тонове нови композиции, следи активно развитието на сцената у нас и комуникира с актуалните имена. През годините е работил с музиканти от съставите на Gravity Co., група Amoric (Лора) и Jeremy?. Все банди успели до известна степен да пробият извън пределите на България.
Именно натам, след повече от 17 години творческо мълчание, отправя поглед Стенли. Случайна среща с Благослав Анастасов – фронтмен на работещите в Манчестър Hayes&Y, възражда идеята за случването на най-ценното при един изпълнител – качествен, оставащ във времето албум. По думите на бившия вокал на Тангра още от първите три демо записи на Благо, той взима решението за съвместна работа с младежа. Отстрани смела постъпка на Стенли с оглед на факта: Hayes&Y към момента дори не разполагат с цялостен дългосвирещ проект. Това по никакъв начин не омаловажава способностите и безспорните качества на четиримата агенти – представители на следващо поколение алтернативни формации. А за избора на Благослав за основен композитор в петия си соло албум, авторът на сингъла “Обсебен” е категоричен:
“Понякога е така. Взимам много бързи решения. В случая знам, че не сбърках.”.
Съгласяваме се със Стенли. Записът носи заглавието “Чужди тела”, включва 10 модерно звучащи композиции, с акценти от солидни бас линии, красиви вокални мелодии и отлично допълващи звуковата картина брит синтове. Стартерът на проекта – “Бягай от мен” – дяволски напомня по свой начин на споменатия хит от 2002-а година. Зарядът обаче е различен. Никак не е случайно, че екипът решава албумът да започне по толкова категоричен начин.
Втората композиция “Ранен сняг” претворява образна картина – меланхолична, с по-размазани и убити цветове. Текстът идва от писалището на поета, за когото всякакви определения са излишни. Едва ли за някого е тайна умението на Александър Петров увлекателно да ни потапя в атмосфера, напомняща на кадри от шведска зимна идилия на психологически, но динамичен филм като “Мъжете, които мразеха жените”.
Друга композиция, която моментално грабва внимание с наслагвано напрежение и отлична прогресия от акорди, е парчето “Вън от мрака”. Ефектните звуци, подходящи за мащабни изпълнения, насочват към асоциации с доказаните електро алтернативни формации от Острова: Editors, Franz Ferdinand, Blossoms и White Lies.
Текстовете са и интимни, и със социална насоченост, а други са дори леко наивни. Слушателят няма как да не забележи цялостния и стегнат облик на всички десет песни в албума “Чужди тела”. Проект, който съвсем съзнателно дава заявка за най-качествения в соло кариерата на Стенли.
