Преди четвърт век норвежкият саксофонист Ян Гарбарек вкара средновековната музика в джаза (и обратното) благодарение на първия си съвместен проект с английската вокална формация „Хилиард ансамбъл“. „Officium“ (църковната служба) буквално разтърси пуристите с чистия небесен саунд на тенор-саксофона, който догонваше ангелските измерения, приемани в тази музика дотогава само от органа. Постепенно репертоарът им се разрастваше както във времето, така и в широките граници на християнството, стигайки до Комитас и Арво Пярт, но непропускайки „Господи, помилуй“, „Отче наш“ и „Достойно ест“. Последните са част от концертното турне на формацията, чийто концерт в църквата на Белинцона отпреди пет години вече излезе на запис от издателите на Гарбарек ЕСМ.
И тази продукция оправдава девиза им „най-хубавата музика след тишината“ – има много тишина и много от това, което е прието да се нарича „музика сакра“. Дали може да се усети импровизационен момент с един от най-акламираните саксофонисти в света? Не бих казал, въпреки че има разлика – кога в темпото, кога в подредбата спрямо студийните записи. Гарбарек особено добре владее изкуството на сдържаността, което му позволява понякога само с един дълъг тон да ни е казал много повече от пируетите на някои от колегите му. Взаимността с вокалния ансамбъл е достатъчно проникновена, защото подходът е честен, респектът – взаимен, и контрастът – твърде рядък, но затова пък неповторим и недостижим с други средства.
Гарбарек и „Хилиард Ансамбъл“ отдавна не провокират – дългата им съвместна работа е предимно в дълбочина. Няма значение дали си падате по доскоро смятаното за експеримент смесване на жанрове или държите на безупречно изпълнение на нотите (въпреки че повечето от произведенията нямат нотопис в съвременния смисъл), концертният запис на Гарбарек и „Хилиард ансамбъл“ „Remember Me, My Dear“ носи красотата на абсолюта.
