Животът на всички известни личности е изложен пред нас като карта, на която можем да проследим всяка тяхна крачка до изключително малки подробности. Информацията, която ни залива за тях е ежедневна, в големи количества, изчерпателна, понякога прекалена. Всичко това ни кара да си мислим, че ние познаваме тези хора, но в повечето случаи не знаем през какво са преминали, за да стигнат дотук, не знаем за борбите, които са водили или все още водят.
Точно такъв човек е актьорът Том Харди, който всички познаваме от най-известните му филми като „Генезис“, „Черният рицар: Възраждане“ и „Лудия Макс: Пътят на яростта“. Познаваме ли казахме? Дали наистина е така?
Въпреки тежкото си минало и противно на очакванията, не неговата социална среда или неблагоприятно семейно положение и лошо възпитание водят до историята му на наркозависим и алкохолик. Напротив. Роден е в(както самият той казва) „болезнено средна класа“ общество. Дадено му е добро обучение от родителите му – художничката Ан и писателят и драматург Едуард „Чипс“ Харди. Това обаче не е достатъчно и на крехката възраст от 13 години Том Харди вече е на „ти“ с алкохола, а до 16-ата си годишнина употребата на крек започва да го превръща в развалина. Тогава е изключен от пансионното си училище заради кражба. И всичко това актьорът отдава не на липсата на внимание, защото такова е имал, а просто на факта, че е бил лошо момче, „противен лунатик“, който сам не се е понасял в собствената си кожа. Пристрастяването му дотолкова го завлича, че впоследствие е арестуван за крадена кола и незаконно притежание на оръжие, а след години признава и грозната истина, че в този тъмен период би продал и майка си за малко крек.
По-късно Том Харди се насочва към актьорството, защото иска баща му да се гордее с него. Но има и друга причина, която го кара да продължи. Изведнъж това изкуство започва да изглежда като решението на всичките му проблеми. Това се оказва и единственото нещо, което задържа вниманието на вечно неспокойното му съзнание. Дисциплината, на която учи тази професия понякога е спасяваща, помага да държим демоните настрана, а точно от това има нужда тогава Харди – да държи своя силен „200 килограмов орангутан“, както нарича пристрастяването си, надалеч. Той иска да има тази дисциплина в живота си, да има към какво да се връща винаги, когато загуби пътя си. В крайна сметка актьорството се оказва нещото, което умее, нещото, в което е наистина добър.
Следва телевизионният му дебют в минисериала „Братя по оръжие“, заради който е изключен от училището за изкуства „Drama Centre London“, а след това през 2001 г. идва ред и на първата му кино изява във филма на Ридли Скот „Блек Хоук“. След това печели ролята на злодея в „Стар Трек Х: Възмездието“, но филмът, противно на очакванията, е неуспешен. Този провал засилва пристрастяванията на актьора и той излиза напълно извън релси, губи контрол над състоянието си и един ден е открит припаднал на улица в Лондон в локва от собствената си кръв. Това е повратният момент, който го кара да постъпи за рехабилитация, да издържи своите 28 дни на пречистване и да осъзнае, че има проблем. Там, в своята метафорична и почти физическа смърт, той е прероден. Том Харди е трезвен оттогава насам. Подкрепен от родители и приятели по пътя нагоре, той признава, че спасението е дошло и благодарение на неговата професия.
„Единственото нещо, което ме спаси в това мрачно време беше актьорството.“
Малко по малко спецификата на това да бъдеш актьор повлиява на живота му. Подготовката за различните роли изисква от него дисциплина и отдаване, които го държат трезв и в кондиция. Цялото това посвещаване на образите дава израз и в трансформациите, които преживява тялото му. Най-явно могат да се проследят те в подготовката му за биографичния филм „Бронсън“, където, за да спечели ролята на затворника, известен в медийното пространство като Чарлс Бронсън, Том Харди напълнява с 19 кг.
Том Харди като затворника Чарлс Бронсън
Няколко години по-късно актьорът отива в друга крайност за подготовката си на ролята на ММА боец във филма „Бойна кръв“. За нея той прекарва осем седмици в постоянни тренировки, а следващата година трябва пак да наедрее за ролята си на злодея в „Черният рицар: Възраждане“.
Цялото това отдадено превъплъщаване на актьора може би се дължи и на постоянния дискомфорт да бъде в собствената си кожа. Превъплъщенията му помагат да избяга от себе си, да използва актьорството за камуфлаж, да се скрие в друго тяло, в друго съзнание и по този начин да избяга от собствените си демони. Защото, както самият той казва: „Актьорството ме канализира в нещо“. И именно това насочване към различните образи успява да запази неспокойния му ум, който непрестанно трябва да води вътрешните си борби.
Това, че Том Харди играе предимно ролята на злодей, е не просто професионален избор. За него това е вид терапия, която му помага да влезе в обувките на своите страхове и да ги преодолее. От друга страна е любопитството му да се потопи в тъмните светове на героите си, да ги изследва и да научи повече за тях по безопасен начин, чрез методите на актьорството. Това е интересното в тази професия, защото според него да играеш добрия герой е скучно.
Въпреки всички физически трансформации, които Том Харди преживява, най-важната е вътрешната, тази на собственото съзнание. За нея той благодари на актьорското майсторство, което му помага да изплува от дълбините на своя мрак и да вкуси от своята победа над самия себе си, защото именно това е вечната битка на всеки един от нас.
