“And those who were seen dancing were thought to be insane by those who could not hear the music.“
Nietzsche
Мина времето, когато човек трябваше да търси усилено и дълго, за да намери своя танц, който да го изразява напълно, както и школата по танци, в която да се чувства добре. Тогава изборът за танцово изкуство, с което да се занимаваме, се стесняваше до балет и/или български народни танци. Суинг, хип-хоп, африкански танци, ориенталски танци, модерен балет, контактна импровизация, ирландски танци, капоейра, танго и дори танци на пилон. Изглежда, че София предлага всички тези неща плюс още няколко в допълнение. Ще ви разкажем какво да танцувате, как да изберете своя стил, защо е важно да чувате музиката, и най-вече – какво дава танцът на тялото и душата.
Заниманията с танц учат на дисциплина, увереност, усет за ритъм и усет за собственото ни тяло. Учат на свобода. В този смисъл танцът е за всеки, независимо от възрастта, опита и физическите му възможности. При танца материалът, с който работим, е собственото ни тяло, но не само то участва активно в процеса. Напротив. Когато заработи мускулната ни памет, свързана със запаметяването на движенията и как се изпълняват те в различните стилове танц, ние активираме и важни процеси в мозъка. Според едно изследване на Медицинския колеж „Албърт Айнщайн“ в Ню Йорк танцуването буквално ни прави по-умни за по-дълго време или, както казва статията, „хората, които танцуват редовно имат повече познавателен запас и повече и по-сложни синаптични връзки в мозъка си“. Едно по-просто обяснение би звучало така: увереността, контрола върху тялото и дисциплината, които танцът изгражда, застават на мястото на излишните тревоги, безпричинното безпокойство и стреса, с който всички ние ежедневно се борим. Тук е мястото да споменем, че когато човек танцува, разбира много и все полезни неща за тялото си. Разбира дали върви правилно, какви проблеми има да разрешава с тялото си и как да остане здрав и активен. Какво и как да танцуваме, за да постигнем това, е въпрос на личен избор, интерес, желание и възможности. Това, което можем да направим за вас е само да ви насочим към отговорите.
Балет
Разпространеното мнение, че с балет си струва да започнеш в ранна детска възраст, ни върши работа само ако искаме да се занимаваме с балет професионално или искаме да постигнем добра техника в балетното изкуство. Балетът е класика и е вярно, че танцувайки балет, би могъл да танцуваш и голяма част от другите танцови стилове, защото той приучава тялото на основополагащи за всеки танц позиция, баланс и гъвкавост. Комплексът от упражнения на станка и правилното им изпълнение са ключ към успеха във всяко танцово изкуство, но също така и в ежедневието. И пак повтаряме – независимо от възрастта на танцьора – както ще видите в долното видео.
Танго
Тангото, тази страст и емоция, възниква в средата на ХIХ в. сред „простолюдието“ в Буенос Айрес и Монтевидео, а само около половин век по-късно, в началото на ХХ в. започва усилено да се изучава и танцува не къде да е, а именно в Париж в разгара на Belle Époque с усилията на френския хореограф и композитор Camille de Rhynal. Днес има множество стилове и школи, но класическото аржентинско танго е сложен социален танц, даващ неограничена свобода на танцьорите. Съществено за танца е жената да се довери на партньора си.
В средите на гаучосите в Латинска Америка, където се твърди, че възниква тангото, момичетата са стояли на известно разстояние от партньорите си заради миризмата, а пък панталоните на тези гаучоси, втвърдени от потта на конете и с лека чупка в коленете, обясняват леко приклекналата позиция, която и до днес се съхранява в състезателното танго. Тангото се дели основно на аржентинско, френско, гаучо и състезателно, но съществува и американско. Ако искате да се потопите в магията на този танц, са ви нужни обувки на невисок ток, както и партньор, но ако нямате, със сигурност ще откриете такъв още на първия урок по танго. Гърбът в тангото е спокоен и отворен, както и при балета, а главата на дамата е изтеглена леко назад.
Суинг
Философията на суинг танците е да се изрази щастието от музиката и движението, а вътре в тази група танци попадат шаг, буги вуги, балбоа, чарлстон и линди хоп. Суинг танците възникват сред афро-американското население в Щатите, а голяма част от тях предхождат развитието на джаз музиката през 30-те и 40-те години на ХХ век. Суинг танците са бързи, динамични и трябва да сте готови и за известна акробатика в зависимост от конкретния стил и от това доколко искате да напреднете в него. Трябват ви леки обувки и дрехи, лятна рокля за дамите и борсалино за мъжете, ако искате напълно да се потопите в епохата на възникване на танца. Суингът се танцува близо до земята, с леко приклекнали колене и т.нар. bounce, който създава още повече усещане за динамика.
Хип-хоп
Хип-хоп или street танци, както подсказва името, възникват на улицата в Щатите през 70-те години на миналия век и включват breaking, uprock, toprock, funk танци. Funk танците, за разлика от възникналия в Бронкс breaking, се появяват в Калифорния с множество наименования: roboting, bopping, hitting, locking, bustin’ и popping и се изпълняват на funk музика. Breaking-ът традиционно се танцува като битка или състезание в кръг, образуван от зрителите, или в линии, когато състезанието е отборно.
С бума на развлекателната индустрия street танците бързо биват погълнати, комерсиализирани и смлени в това, което виждаме днес във всеки популярен клип в youtube. K-pop танците, които наследяват част от естетиката си от хип-хопа са, всъщност, новият бум в заниманията с танци за деца и тийнейджъри. Изпълнявани на корейски поп и вдъхновени от корейски boy групи, k-pop изглеждат като изцяло медиен феномен, случващ се благодарение на youtube и социалните мрежи. Груповите изпълнения, синхронът между танцьорите и енергията на танца действат така, както при всеки танц – изпълват те с желание да станеш част от него.
Капоейра
В контекста на възникването си – общностите на африканските роби в Бразилия, на които било забранено да се бият и нараняват – капоейрата е нещо средно между бойно изкуство и танц. В още по-ранен контекст – местата в Африка, откъдето тези роби са взети – днешна Ангола – танцът е ритуален и религиозен, позволяващ на танцуващия го да влезе във връзка с предците си. Поради бума на робовладелската индустрия, капоейрата има и свои роднини – Damnye в Карибите и Moringue в Мадагаскар. От 2014 г. капоейрата е част от Световното културно наследство на Юнеско. След края на робството в Бразилия, практикуващите капоейра роби бързо стават нещо близко до днешните бодигарди, следователно изключително опасни, а това от своя страна довежда до забрана на капоейрата на територията на цяла Бразилия. Около 20-те години на миналия век, правилата на тази забрана губят силата си, но междувременно капоейра започва да се превръща в зрелище за забавление, а не бойно изкуство. Именно по онова време са създадени и първите методи за преподаване на капоейра, които запазват корените ѝ. За да танцувате капоейра, е добре да сте леки, пластични, а тялото ви буквално да тече в танца. Ако можете да ходите на ръцете си и да правите салта, това е вашият танц, и за него ви трябват само удобни дрехи и боси крака.
Ирландски танци
Майкъл Флетли и неговият спектакъл Lord of the Dance, а преди това и спектакълът Riverdance, са световните феномени, които направиха възможно днес по целия свят да има школи и състезания по ирландски танци. Шегата за възникването на ирландския танц казва, че е имало много бира и твърде малко тоалетни. Състезателният ирландски танц днес взима много елементи от балета, въпреки че в него по правило ръцете и торсът са неподвижни. Легендата казва, че като част от Британската империя, на ирландците било забранено да танцуват и изобщо да практикуват фолклора и културата си. По тази причина те измислили как да танцуват само с краката си, така че горната част, видима през прозорците на къщите и пъбовете, да е неподвижна. За ирландския танц трябва да сте прави като струни, усмихнати и да се научите да танцувате на пръсти. Той се танцува със специални „меки“ и „твърди“ обувки, а именно вторите, със звука, който правят, са една от причините за зрелищността и огромния успех на този стил.
Съвременният ирландски танц е предимно състезателен, но много от състезателите се вливат в големите спектакли, чиито турнета по света буквално не спират. Можем да различим няколко основни типа танц в зависимост от мелодията, на която се изпълняват – jigs, reels и hornpipes – различни по скорост и ритъм, но неминуемо пораждащи желание у зрителя и той да стане част от това изкуство. Sean-nós са старостилните ирландски танци, при които танцьорът е много по-близо до земята, а краката са в по-отворена позиция в сравнение с днес, близка до позицията при степ танците, които са наследник на този стил. Ceili танците пък са възможност да се включите в групов танц с множество фигури, вихрени завъртания и споделена емоция.
