Използваме възможността да гледаме концерта с една от формациите на бандеониста Даниеле ди Буонавентура, наречена неслучайно с игрословицата „Банд‘Унион“. Мястото е румънският фестивал в Бран, известен и като „Замъка на Дракула“. Ето изпълнението им в двора на ужасния със славата си замък, в което преобладават светлите тоналности и не липсва нито Пиацола („Chiquilin de Bachin“), нито вкарания във финалната импровизация цитат от „Лято“ на Гершуин, нито любимата му песен на Серхио Ортега (за когото ще стане дума и по-късно) „Обединеният народ никога няма да бъде победен“. Явно вятърът на моменти доста влиза в микрофоните и тонрежисьорът решава да има секунди с обран звук (около 44′-45′), след което нещата се оправят и Даниеле му благодари на всеослушание – на живо е така:
И в музиката, и в живота нещата не винаги са това, за което са представяни, нито онова, което на пръв поглед изгледжат. Насладата се римува с изненадата. Румънският фестивал е част от Европейската джаз мрежа и тази година Даниеле бе в дуо с друг наш познайник – Джовани Гуиди. А снимката от Булфото е от участието му с Теодосий Спасов на „Жълтите павета“ в 2014 г.:
В последния си към момента проект със същия Банд’Унион, Даниеле отново се връща към червените карамфили (предният му подобен бе заедно с Паоло Фрезу и издаден от ЕСМ). Символ на промените в Португалия, започнали след кодовото пускане по държавното им радио на „Грандола вила морена“, в недалечното минало карамфилите бяха и официалното цвете за деня на колежката, както и за последно сбогом в зловещите ритуални зали. Е, в страната на истинските партиджани, където фашисткия диктатор го бесят заедно с любовницата, не е изключено да се свирят накуп красив химн за красива легенда с не по-малко грозно минало, частушка, с премиерно изпълнение от (sic!) Държавния джаз-оркестър на СССР, преди да бъде понесена от щиковете на военни ансамбли, химна на Серхио Ортега, автор и на „Венсеремос“, която вдъхновителят на Брус Спрингстийн, „Клаш“ и „Ю Ту“е бил заставен да изсвири на стадиона в Сантяго, малко след като му чупят пръстите и китките и малко преди да го застрелят с 44 куршума (стадионът сега носи неговото име – Виктор Хара), и, разбира се, „Грандола“. А после граф Цепеш бил синоним на жестокост.
