Рисувани от Мийе и Ван Гог, възпявани в ода от Неруда – имат обща родина, повод за безброй бунтове, войни и масови преселения и напоследък, растящи и в космоса – става дума за една от най-популярните храни в света – картофите и контекстуално посветения им плейлист. Невинаги са били смятани за базисна общодостъпна храна – поне по времето, когато за пръв път са сервирани на кралска трапеза във Франция по времето на Луи XIII. Дори и появата на две картофени ястия от 19 век – суфлето и чипса са били първоначално предназначени – поне според съответните градски легенди в Сен Жермен ан Ле и Саратога – за знатни персони – кралица и железопътен магнат.
Всеки посетил Обединеното кралство знае, че в тамошните кулинарни понятия чипс отговаря на това, което американците до инвазията в Ирак наричаха French Fries и за кратко патриотари ги бяха прекръстили на Freedon Fries. Нищо че всъщност са белгийски и по липса на балкански навици ги гарнират с майонеза и кетчуп – малко по-добре от британците, верни на оцета. Но тук няма да говорим за джънк фууд, нито за съответстващата му музика. Плейлистът започва с три парчета от различни етапи на Луис Армстронг и въпреки че уж става думи за картофи и различното им произношение, нещата в първия случай значат просто „да сложим край“, а във втория са на границата на благоприличието („сочно парче с яйца на очи“).
Английският далеч не е единственият език с „картофени“ идиоми. На френски празните приказки са „патати-патата“, но само от век и нещо, преди звукоподражанието е било на конски тръст (пататен-патитак). На испански изразът „палачинката се обръща“ се отнася за тортия и за едноименното парче с анонимен автор от времето на испанската гражданска война, пресъздадено 30 години по-късно от популярните в родината на картофа, Неруда и Пиночет „Килапаюн“ (“El pueblo unido jamas sera vencido”), а след още 50 години е горното видео с пънк-версията на аржентинците от „Арболито“.
Плейлистът отразява „картофената сага“ в музикални течения, деривати на джаза – буги, суинг, блуз, туист, рок, фънк, соул, даунтемпо, етно с гласовете на Луис и Ела, Би Би Кинг, Рей Чарлз, Чъби Чекър, бандите „Кинкс“, „Грейтфъл Дед“ и оркестрите на Оскар Петифор, Глен Милър, Бъди Джонсън и Фил Колинс.
И щипка хумор – „Като няма хляб, яжте тортия“ и „Фиш-енд-чипс с грахово пюре“ за „Гладните хора“ на Раби Абу-Халил и Лучано Биондини.
