Макар и на български думата за залив да е една, музиките вдъхновени от големите (golf, golfe, golfo) не са толкова многобройни, колкото от обикновените (bay, baie, bahia). Персийският залив няма поне за музикантите привлекателността на Наполитанския например. Не че в текстове, като на „Морето“ на Трене от 40-те, не се говори за golfes claires (светли заливи), но там предпочетената употреба на неточния термин е по-скоро от ритмично естество.
Няма алегриас от Кадис, където да не се говори за залива (bahia), който се римува с Андалусия. Интересен е преходът от испански към португалски, където генеричното име на заливите е без предихателната съгласна “h” по средата, докато градът на Спасителя – Салвадор де Баиа – е с “h”. Оттам и парчето, където различието е уточнено в заглавието – „Bahia com H“ – още един повод да слушаме преселилия се във вечността Жоао Жилберто от именно тази Bahia.
При съществителните за жителите и жителките на града е още по-голяма бъркотия – само няколко песни за жените оттам са с “h” („O que e que a bahiana tem“, „Вahiana“), докато най-известните са без („Falsa Baiana“, „Toda Menina Baiana“). При мъжете е само без “h”, като в мнозинството от случаите, дори и без “n” благодарение на носовата предпоследна гласна.
Освен фламенко и боса, в плейлиста са и версии на най-известното англоезично парче по темата – „(Sittin’ on) The Dock of the Bay“ на Отис Рединг, съответно в испански и кубински прочит като за начало и край на плейлиста. Ануар Браем, Анжелик Киджо, Буйка, Стен Гец и още джазмени също разказват за привързаността си към прегръдките между морето и земята. Просто си намерете вашето райско заливче и ни кажете „наздраве“!
