Кажете ми колко ви е познато това? Годината е две и някоя. Неделя е. Станали сте рано сутрин, защото сте на осем и няма какво да правите. Сядате на дивана в хола и докато ваште пият кафе, вие си пускате CN. Започва се с Dexter, после минавате на Johny Bravo и I am Weasel, и вече е прекалено късно, за да се отскубнете от екрана.
Истината е, че ако сте родени между 85-та и 95-та сте хванали златната ера на Cartoon Network. То не беше Power Puff Girls, Courage, Ed Edd n’ Eddy, Samurai Jack, Kids next door, Cow and Chicken и още много, много всевъзможни произведения на изкуството.
Вече C.N. е дублиран и все по-често се изразява мнението, че нищо не е същото, че вече детските не струват, че са тъпи и няма смисъл да го пускаме на децата и племенниците си. До някъде е така, но има детски, които си струват и смея да твърдя, че са по-добри от старите.
The amazing world of Gumball (2011)
Гъмбал и Дарвин носят класическата Cartoon Network магия в себе си. Интересното при сериала е, че има какво да те грабне дори ако си над 25. Анимацията е супер смела и смесва в себе си всичко от прости 2D форми, до сложни 3D рендери и най-странното е, че работи.
Regular show (2009)
Regular show е повече за възрастни отколкото за деца. Занимава се с ежедневните проблеми на една сойка и един енот. Те работят работа, която не искат да работят, те нямат пари и време да се забавляват и не харесват шефа си. Съответно прекарват малкото си време в размисли как да променят живота си и да разведрят ежедневието си. Странно е, забавно е, малко извратено на моменти, а бе заслужава си.
We bare bears (2013)
Ако си търсите детско за неделя следобед, когато алкохолът бавно и сигурно излиза през порите ви и нямате сили за нищо друго освен да гледате в екран на някакво устройство – това е вашето. We bare bears е историята за трима братя, които са мечки и си търсят път към човешката култура. Точно, както вие в неделя следобед.
