Антонио Форчоне е сред китаристите, които не знаят спиране. Когато го гледахме в София с неговото АКА трио, вече работеше и като артистичен директор на проекта „Еструна“, преди да отстъпи мястото си на самия Арканхел и, разбира се, да не бъде споменат освен от нас сред виновниците за Грамито на „Аl Este del cante”. Сегашният му нов албум със старите ни познайници Секу Кейта на кората и Адриано Адеуале на перкусиите отговаря напълно на заглавието си, “Joy”.
От едноименното начално парче до финалното „Choix de joie“ (избор на радост) се чувстваме като във френския израз “embarras du choix” – трудно е да избереш. Оставяйки настрани игрословицата в омофонията на горното заглавие, играта на подаване на идеи между китарата и кората е не по-малко значима от лекотата на гласа на гриота-разказвач на вечни истории.
Емпатия е повече от име на съответстващото парче, тя е присъща на подхода и на тримата – не само взаимна, но и насочена към всичко и всички около тях. Дали ще е малко италианче с ловен сокол на ръката, което ще ме върне на един сицилиански празник или мечтано кану, соло, е “Сюблимен“ – това е краткото определение на ВВС за албума и няма как да не се възхитим от дългото – „каквото и да правите, ще стане по-добро, ако го използвате за саундтрак“. Остава на всеки от нас да опита. И ако иска – да сподели. Аз вече го направих, споделяйки го с вас от десетина години насам.
