Радостно е, че не всички значими и културни събития в страната се осъществяват в София. Това е важно не само за децентрализацията на изкуството, но и за разширяване на аудиториите извън столицата.
За трета поредна година фестивалът „Варна Лит“ събира край морето едни от най-популярните ни писатели, които общуват на живо с варненските деца. При тези преки срещи искрите на четенето се запалват най-бързо и остават най-трайни следи.
Освен че Темз Арабаджиева е сред известните книжни блогъри в страната, съавтор на влога „С книги под завивките”, тя е и част от екипа на „Варна Лит“. Какво ни очаква през тази година на този набиращ все по-голяма скорост литературен форум, ще разберем от самата нея.
Вече трето издание на „Варна Лит”, какво се промени във формата с течение на времето? Какви цели си поставяте в тазгодишното издание?
Целта на „Варна Лит“ е много проста – ученици във всички варненски училища във Варненска община да имат достъп до хора, които творят, работят в областта на разказването на истории. Умишлено не употребявам думата “литература”. И ако през първата година акцентът на фестивала беше детската литература (поне що се отнася до външните събития), през изминалата и тази се опитваме да постигнем баланс, така че и по-големи читатели да открият по нещо за себе си на феста. Заедно да създадем история, която си струва да разкажем. В този смисъл и тази година целта е да разкажем множество малки истории, които да продължат голямата.
Как приемат учениците една такава инициатива? Имат ли интерес към литература, която е извън задължителната програма в училище?
Не би било твърде смело ако кажа, че интересът им е предимно към литература извън задължителната програма. До момента срещите в класните стаи се оказаха едни от най-вълнуващите – както за публика, така и за гостите на фестивала. Децата и тийнейджърите са по-любопитни, по-отворени и по-готови да разговарят с участниците – било то журналисти, писатели, художници или актьори. Вълнуват се искрено, „проучват“ и някак успяват да заредят и „възрастните“ с тази си чиста радост.
Покрай техните трепети и вълнения и самите учители се приобщават с една идея повече към света и интересите им. Сами предлагат, дори настояват, да бъдат включени в програмата на фестивала, като я и допълват с различни съвместни инициативи.
И тази година няколко месеца преди старта на феста стартира конкурс за есе с темата „Големи и малки семейни истории“. До момента има над 300 участници. Миналогодишното издание пък предизвика учениците от първи до дванадесети клас във Варна да се включат в конкурса за есе на тема „Писмо до мен след 10 години“, а избрани творби бяха отпечатани и сложени в капсула на времето, която ще се пази в следващите 10 години, като на 30 май 2028 г. ще се отвори и есетата ще се прочетат отново, за да проверим колко от детските мечти са се сбъднали.
Събитието привлича като участници много от известните български писатели. Какви са впечатленията ти, познават ли подрастващите творчеството на съвременните български писатели?
Дори по-добре и от възрастните. Естествено, тъй като фестивалът обхваща доста голяма възрастова група – 1-12-и клас, познанията варират, но в повечето случаи децата са много по-подготвени и запознати с творчеството на гостуващите автори от техните родители. Това важи предимно за писателите, творящи най-вече в сферата на тийнейджърската литература.
В дигиталния свят, в който живеем, съществува ли опасност децата да изгубят връзката си с книгите на хартия?
Тази тема доста прилича на любимото ми твърдение„Младите не четат.“ Последното, естествено, е особено разпространено без да е последвано от въпроса „А какво не четат?“. Така е и с книгите на хартия. Вярно е, че доста от тийнейджърите предпочитат четеното на телефон, четец или таблет, но по наши впечатления връзката с книгите на хартия остава неразрушима. Благодарение на красивите детски издания, които излизат на пазара, на работата на учителите, а и на родителите.
Специални гости на фестивала ще бъдат писателите Нарине Абгарян и Дмитрий Глуховски. Разкажи ми повече за тях като автори. Как ще протекат срещите им с публиката?
Тази година се оказа рускоговоряща за „Варна Лит“. И Дмитрий Глуховски, и арменската писателка Нарине Абгарян пишат на руски. Двамата сякаш нямат нужда от дълго представяне в България. Журналист и писател, Глуховски е глобално известен с умелото съчетание на научна фантастика и трилър, както и с острите си политически коментари.
След огромния успех на първата му книга „Метро 2033”, романите му са преведени на повече от 30 езика, а светът от антиутопията „Метро” е пресъздаден в изключително успешна компютърна игра. Именно за този свят, както и за литературата като израз на политическа критика, на съпротива спрямо случващото се, ще си говорим с него на 30 май в рамките на дискусията „Истории vs. Политика“ с участието на доц. Пламен Дойнов, Захари Карабашлиев и американския писател Томас Макгонигъл.
Нарине Абгарян пък е истински „книжен рицар“. Първият ѝ роман, преведен на български, е „Три ябълки паднаха от небето”. Той е издаден в България през 2016 година и с него авторката печели любовта на читателите, а книгата става най-четената книга за 2017 г. в България и месеци наред държи класацията за най-продавана книга в книжарниците. Нарине вече е гостувала веднъж в България, но интересът към нея е огромен. Тя ще бъде част от специален панел на 31 май – „Внимание! Жени в литературата“, в който ще участват Мирела Иванова, Мария Лалева, а модератор ще бъде Георги Тошев.
Фестивалът се провежда във Варна, какви са плюсовете една такава инициатива да се състои извън столицата?
Обикновено всичко, което се случва на литературната сцена, поне що се отнася до събития, се ограничава до София (с изключение на трите книжни алеи във Варна, Пловдив и Бургас). Необичайно е международен фестивал да бъде с локация друг град, но това открива много допълнителни възможности – морски разходки, концерти на плажа, работилници до морето.
Международните гости пък виждат едно по-различно лице на България – с по-малки мащаби, може би, но по-любопитно и непознато. Изобщо, трудно бих могла да си представя фестивал, който е за деца, дава старт на лятото и да е далеч от морето.
За първа година във фестивала ще бъде включена програма с късометражно кино. Какви филми ще участват и на каква тематика?
Oсвен на белия лист историите при нас оживяват и на големия екран. Миналата година това стана с „Възвишение“ по романа на Милен Русков, а по време на първото издание стартирахме с прожекция на открито на филма „Българ“ на Неделчо Богданов.
За пръв път на Варна Лит 2019 ще обърнем внимание на късометражното кино, защото ни се струва, че кратките форми, така както и в литературата, са най-сложни. Нашите приятели от младата организация NO BLINK ни предложиха 3 истории, които нямаше как да не включим в програмата.
Това са драмата „Солвейг“ на Яна Титова с участието на Радина Боршош, „За какво служи хлябът“ на Ники Стоичков с участието на Марта Вачкова и създаденият по едноименния разказ на Захари Карабашлиев „Непознати“ на Камелия Петрова и с участието на Стефан Вълдобрев, Евгения Ангелова.
