През есента на 40-та година в китайския квартал на Сан Франциско се ражда момче. Преди да се е научило как да пълзи, семейството му се мести обратно в Хонконг. Там е кариерата на баща му, който е един от най-големите, за времето си, оперни певци в английската колония. Лий Джун-Фан е първото и едно от многото имена на Брус Лий. Буквално името му означава „да се завърнеш отново“. Дадено му е от майка му, защото тя е била сигурна, че синът ѝ ще се върне в Щатите и ще намери призванието си там. На всичко отгоре Брус е роден в годината и часа на дракона по китайския календар. И ако сега ви звучи като сюжет на евтин Кунг-Фу филм, чакайте да чуете нататък.
Бебето Брус расте под окупацията над Хонконг от японския император Хирошито. Животът му започва с насилие, на чието опитомяване той ще посвети следващите тридесет години. След войната семейството успява да си стъпи на краката благодарение на дядото на Брус, който е един големите бизнесмени в Хонконг. Освен това баща му започва кариера като актьор и скоро става най-известното местно лице. Той започва да пътува и често взима петте си деца с него, за да опознават света. Брус има афинитет към актьорската професията и баща му го поощрява. Прави участия в местни продукции, но всичко е само за забавление.
Брус Лий като дете /SMAC/
Първите петнадесет години на Лий тънат в разкош. Той живее в богатия квартал на Хонконг и не познава мизерията на многомилионния град. Това обаче се променя, когато все повече хора, бягащи от режима на следвоенен Китай, започват да се заселват в града. Малко по малко от елитен кварталът се превръща в опасен и Брус се сблъсква със суровата действителност. След няколко кражби и побои, родителите му решават, че трябва да го запишат на бойно изкуство, за да може да се отбранява.
Така стигаме до съдбоносната среща между великия майстор Ип Ман и бъдещето му протеже Брус. По времето, в което двамата пресичат пътищата си, Ип Ман е на 63 години и е легендарен с практиката си Вин-чун. Той вече рядко се занимава лично с учениците си, защото е делегирал това на последователите си, но Брус Лий е специален. В продължение на една година Брус посещава лични тренировки с великия учител. След това пътищата им се разделят, защото Брус иска да учи нови, по-модерни стилове.
На шестнадесет Брус е завършен боец, което е добре за него, но е лошо за родителите му. Те вече не се притесняват, че синът им ще се върне пребит вкъщи, но често са викани в училището, където Брус е обърнал самозащитата в нападение. Стига се дотам, че го местят в друго училище заради агресивно поведение. Година преди да завърши гимназия, Брус се сбива със сина на един от ръководителите на Хонконгска триада. Това, плюс предупреждение от полицията, че при следващо сбиване ще го вкарат в затвора, кара родителите му да вземат кардинално решение. Те го пращат обратно в Америка.
Той завършва гимназия в родния си китайски квартал и заминава за Сиатъл, където започва да учи актьорско майсторство и тръгва по стъпките на баща си. Но за азиатец в края на 50-те години няма много роли, затова той се придържа към това, което знае най-добре – бойните изкуства. Брус прави първата си школа, когато е на двайсет и започва да развива своя методика. В следващите шест години той тотално изключва варианта, в който ще става холивудска звезда. До момента, в който не бива забелязан от продуценти на състезание по карате, в което се състезава с младия Чък Норис.
След няколко седмици е викнат на кастинг за сериал, който така и не се случва. Но видеото от кастинга попада на Уилиам Доузър, който след успеха си със сериала за „Батман“ е в продукция на поредица за друг супергерой – „Зеленият стършел“. Брус е избран за помощник на супергероя Кото и започва да гради кариера. Или поне така си мисли. След два сезона сериалът е свален от ефир и Брус Лий се намира в дупка. Никой не иска да му повери водеща роля заради тежкия му акцент и расата му.
Той е принуден да се върне в Хонконг, където „Зеленият стършел“ е по-известен като „Шоуто на Кото“. Брус е най-голямата звезда там и ролите идват бързо. Изисква пълен контрол над продукцията и след много нерви го получава. “The big boss” излиза през 71-ва и прави революция в южно азиатското комерсиално кино. Той е най-печелившият филм излизал от Хонконг до следващата година, когато Брус не пуска втория си филм – „Fists of fury“.
Култовата сцена с Чък Норис, Enter the Dragon, 1973 /AVclub/
За две години Брус Лий се превръща в легенда. Американските студиа разбират, какво са направили и Warner веднага му предлагат съвместен проект. Този път акцентът не пречи, дори е приветстван. Снимките на “Enter the dragon” продължават 6 месеца. Брус Лий знае, че това ще е големият му филм и работи до изтощение. Той е изцяло посветен на проекта и нищо друго не съществува.
Датата е 10 май 1973-та. Брус записва дублаж на сцени от “Enter the dragon”, за да изчисти диалекта си. Внезапно получава гърч и е отведен в болница. Докторите откриват мозъчен оток. Той прекарва седмица в болницата и едва е спасен. След това продължава работа над филма. Оттук до края на живота си, след два месеца Брус Лий е с непрестанни главоболия. Той спира да се бие и трудно излиза от вкъщи. През нощта на 20 юли е намерен мъртъв в къщата си в Лос Анджелис.
Дори и след смъртта си Лий Джун-Фан преизпълнява името си и продължава да се завръща отново и отново. Той е един от символите на световното кино и бойно изкуство. Най-вероятно той е причината чичовците ни да знаят карате и да обичат Чък Норис. Но най-вече той успява да превърне насилието в изкуство.
Статуята на Брус в Хонконг /shutterlock/
