„Дуенде“ обръща всекидневно вниманието си към т.н. песни на отиването и завръщането (Ida y Vuelta). Става дума предимно за стилове, отишли от Европа в Новия свят и върнали се след това в Европа. Сегашният плейлист е съставен с няколко такива примера, от средата на 30-те до сега. Общото им е, че са създадени в Латинска Америка – от Мексико, през Чили до Аржентина. И че големите европейски артисти ги доразвиват или ги обогатяват с допълнително смислово и емоционално наследство.
Най-старото заглавие е от 85 години – известното танго на Гардел „Volver“, превърнато в 2006 от Алмодовар в прекрасен филм. Няма как да не си спомняме Пенелопе Крус и гласа на Естрея Моренте, която всъщност изпълнява темата:
Разбира се, 20 години са нищо, когато се връщаш с трескав поглед и повяхнало лице, както се пее в текста. Горе-долу по същото време в Мексико се създава песента „Volver, volver“, превърната двайсет, че и повече години по-късно от Чавела Варгас в един от символите ѝ. Не само, защото самата Чавела има двайсетгодишен период на мълчание, след което е преоткрита в Мадрид – отново благодарение на Алмодовар. Въпреки трескавия поглед и повяхналото лице, Чавела се връща и триумфира. Почти осемдесетгодишна, най-после тя се качва на истинска сцена в истински театър. И е много повече от връщане към 17-годишното девойче, напуснало Коста Рика за да завладее по радиото новата си родина, Мексико:
Връщане към 17-годишните е парчето, което Виолета Пара пише в 60-те и което е особено двузначно прието по времето на диктатурата на Пиночет. По спомените на една от затворените студентки, когато надзирателите са я слушали по радиото са я карали да я пее, защото според тях е била историята на нейното поколение млади и непримирими. Всъщност текстът е възхвала на любовта, както и този на предишните „Завръщания“, за които стана дума:
За разлика от предишните парчета, преминали сравнително спокойно през първите десетилетия на съществуването си, чилийската песен е имала непрестанни репризи и е била припознавана като своя – може би и заради сходната политическа реалност в Бразилия от артисти, принудени да поемат пътя на изгнанието. Подобна е и съдбата на последната от поредицата, „Vuelvo al Sur, написана след края на аржентинската диктатура от Астор Пиацола:
Парчето е и сред манифестите на Танго нуево – с „Готан проджект“ и ремикса на „Коор“ върху Пиацола. Плейлистът, както обещахме в началото, е едно непрекъснато пътуване между стиловете и епохите. Да не говорим, че една и съща изпълнителка – Естрея или Конча Буйка правят в първия случай свои тангата (в първия случай), Аржентина и Мексико (във втория):
Не, завръщанията не са поредния латиноамерикански сериал със сълзи, измени и красиви пейзажи, те са състояние на духа – за който го има, разбира се.
