На тази дата преди повече от петдесет години Робърт Алън Цимерман се събужда, без да осъзнава, че животът му се е променил. Той е далече от Нобеловата си награда за литература и всички останали признания от фенове и критици. Занимава се сериозно с музика отскоро и не познава толкова добре Ню Йорк, където се е преместил преди по-малко от година.
Вчера e било първото му участие в “Gerde’s folk city” и не знае, че днес Ню Йорк таймс ще го критикува. Едва ли това е единственото събитие, което превръща Боб Дилън в независима сила в американската и до голяма степен в световната култура, но все отнякъде трябва да се започне. Той е на деветнадесет и вече не слуша рок енд рол.
Дълют, Минесота през 40те /pinterest/
Боб е от малък град в Минесота, който е известен с две неща. Едното вече е ясно, а другото е, че именно в Дълют се развива действието на „Фарго“ от братя Коен. Това няма никакво отношение към Боб Дилън, но е хубаво да се знае, за да си представите пейзажа, с който е израстнал малкият Робърт. Семейството му е еврейско, емигрирало от Одеса поради антисемитските гонения в началото на миналия век.
Както можете да предположите, в Дълют няма много евреи и Боб е леко неглижиран от студеното отношение на иначе топлите хора от северните щати. Както много велики поети и музиканти, Дилън е интроверт (преди да намери наркотиците) и има нужда да споделя вътрешния си свят с останалите, но няма инструментите да го прави по „стандартния“ начин. Той е пристрастен към радиото и прекарва часове до колоните, в слушане на Уди Гърти и Бъди Холи.
Боб Дилън в гимназията в Хибинг, Минесота. /pinterest/
Когато навършва седем, семейството му се мести малко по-на север в Хибинг. Малък миньорски град, който се развива с невероятни темпове по онова време. Там баща му отваря магазин за електрически уреди и потребности от този вид. Боб помага колкото може със семейния бизнес, но за всички е ясно, че не е направен за продавач. Той намира средата си в гимназията на Хибинг. Започва да свири в различни групи и разбира, че му се получава.
В този момент обсесията му с Уди Гърти е на границата на заболяване. Той обожествява певеца и умира да се срещнат, но ще трябва да почака още няколко години, преди да има тази възможност. Въпреки това, в последната година от гимназията Боб, заедно с няколко приятели от училище, отива в родния му град Дълют. Там има концерт на Бъди Холи, Ричи Валенс и „The big bopper“. Концертът е на 31 януари 59-та. Дилън твърди, че е разменил поглед с Бъди, докато е бил на сцената и музикантът му е предал нещо, което не може да обясни с думи. След три дни и тримата музиканти умират в самолетна катастрофа. Този ден ще стане известен като “the day the music died”.
Ясно е, че за Боб Дилън това е повратен момент. Той не е от обикновените хора и възприятията му хващат по-фини емоционални връзки, така че случаят с Бъди остава с него до ден днешен.
Останките от самолета, в който загиват музикантите. /earthmagic/
Гимназията свършва и Боб започва висшето си образование в университета на Минесота. Връщам ви на малкото момче, радиото и Уди Гърти. По това време идолът на Дилън е хоспитализиран с тежка форма на болест на Хънтингтън. Дилън се свързва с него и иска да се срещнат, но Гърти не е в състояние. Тогава Боб решава, че трябва да види идола си преди да е късно. Той напуска университета и тръгва на стоп до Ню Йорк.
След срещата с Уди, Дилън разбира, че не трябва да се връща в Минесота. Той остава в Ню Йорк и започва да търси петнадесетте си минути слава. Започва да свири и пее кавъри в кафенета и барове в Манхатън, като постепенно започва да създава име и фен база, докато не стига до “Gerde’s folk city”.
Из статията на “New York times”: “A bright new face in folk music is appearing in Gerde’s Folk City. Although only 20 years old, Bob Dylan is one of the most distinctive stylists to play in a Manhattan cabaret in mounths… ”.
