Луис Армстронг, Каунт Бейси, Рей Чарлс, Франк Синатра, Уил Смит, The Roots, Карлос Сантана, Кание Уест, 50 cents, Куентин Тарантино, Боно, Лесли Гор, Стивън Спилбърг, Лейди Гага, Джейми Фокс, Джон Леджънд, Стиви Уондър, Принс – сигурно се чудите, какво общо имат тези хора, освен че са страхотно талантливи? Отговорът е Куинси Джоунс.
Изброените горе са само малка част от океана от таланти, с които легендарния Кю, както го наричат, работи. За осемдесет и шест години той има 80 номинации за „Грами“, двадесет и осем победи, седем номинации за „Оскар“ и още десетки награди. Куинси е от тези работохолици, за които в овъртайма започва работният ден. Той спи, когато падне, яде, когато може и пише музика по цели нощи. Не случайно е оставил толкова много музика на света. Тази му черта е вкоренена в него от детска възраст през баща му, който всеки ден му повтаря:
„Once a task has just begun, never leave it till it’s done. Be the labor great or small. Do it well or none at all“.
Това е мантрата, която го ръководи през целия му живот. Думите са кодирани толкова дълбоко в същността му, че дори и да иска не може да ги изкара.
Куинси е роден в тежките условия на гетото в Чикаго през 1933-та. Великата депресия е в разгара си. Баба му, бивша робиня, готви каквото ѝ попадне, за да изхранва семейството, включително плъхове и опосуми. Баща му работи като дърводелец за местните гангстери, а майка му е институционализирана в болница за психично болни с диагноза шизофрения. Малкият Куинси знае как да се спасява от малък. Той има множество белези от детството си, но за разлика от повечето деца, неговите са от ножове и шишове за лед, с които е бил нападан в Чикаго. Той отраства в огромен страх от майка си. Повлиян от хората около него той очаква, че тя ще му навреди, когато излезе от болницата.
Гетата на Чикаго, 30-те години /CPH/
Поради всички причини изброени дотук, баща му решава да премести семейството на другия край на Щатите, в Сиатъл. Те обаче не са единственото чернокожо семейство, което мигрира на северозапад. От началото на 30-те до края на Втората световна война, Сиатъл става популярна дестинация, защото там има военна корабостроителница и съответно има работа. С чернокожите идва и музиката. Сиатъл става една от столиците на джаз, блус и соул музиката през 40-те и 50-те.
Куинси е на 14 години, когато започва да свири в клубовете по улица „Джаксън“. На тази възраст той може да свири на барабани, пиано, валдхорна и тромпет. Той избира да свири на тромпет и скоро е забелязан от всички джазмени в града. Малкият „Кю“ започва да чува слухове за друго хлапе, което е толкова талантливо, че никой не може да повярва, докато не го чуе. Един ден четиринадесет годишния Куинси застава срещу шестнадесет годинишния Рей и му казва – „Искам да пиша музика за теб.“ Двамата остават неразделни до края на живота на Рей Чарлс.
Кунси Джоунс и Рей Чарлс, 1990г. /IMDb/
Куинси никога не е обичал да бъде слаган в калъп и да му се дават етикети. Той иска да пише класическа музика, но по онова време в Америка чернокожите не могат да пишат за симфонични оркестри, затова той бяга във Франция. Джоунс се установява в Париж и започва да се учи от Надя Буланже – един от най-великите класически учители някога размахвал палка на тази планета.
„Франция ме накара да се чувствам свободен като артист и като чернокож мъж“. Там Куинси създава мащабна джаз банда от 18 музиканти, с която започва да пътува из Европа. Музиката е невероятна, но парите не са. След шест седмици Куинси банкрутира. „…Тогава разбрах, че има музика, но има и музикален бизнес…“. Разорен Джоунс се връща в щатите, за да научи как се правят пари от музика.
След завръщането си в родната си държава Куинси оглавява музикален лейбъл и наистина научава тънкостите на бизнеса. След това идват епичните колаборации със Синатра и живите изпълнения във Вегас. Синатра показва на Куинси как да отстоява правата си. Благодарение на Франк, той и музикантите му спят в хотели за бели хора и успяват да съборят расовата преграда в Невада.
Франк Синатра и Куинси Джоунс, 60-те /Morrison Hotel Gallery/
Той става първия чернокож, който пише филмова музика и получава кредит за това. Филмографията му наброява 69 филма като композитор, музиката му звучи в саундтраците на повече от 160 заглавия и самият той е продуцирал повече от двадесет.
Но всичките успехи са на цената на нечовешка умора и напрежение. През 74-та той работи върху собствен албум, два филма, привършва албум на Арета Франклин и продуцира такъв за Хърб Алпърт. Отделно в същата година се ражда четвъртото му дете. Всичко му идва вповече и той припада. След две успешни мозъчни операции на спукана аневризма на Куинси му се забранява да свири на тромпет.
Куинси спира да свири и започва предимно да продуцира. Той е човекът зад успеха на Майкъл Джаксън като го оформя като артист и пише музиката, която го превръща в суперзвезда. Двамата работят над три албума и се разделят в края на осемдесетте поради „креативни различия“.
Кунси Джоунс е креативният гений на поколението си. Когато става въпрос за музиката на миналия век Куинси е човекът, който е в епицентъра на събитията. Няма значение дали става въпрос за поп, джаз, хип-хоп, класика, филмова музика или суинг, Куинси знае как. Той е една от най-влиятелните личности в музикалната индустрия и няма човек, който да го отрече.
„Бях мъртъв за четири дни и получих имейл от Рая, в който пишеше: Братко Джоунс ние вече имаме Рей, Синатра, Чарли Паркър, Майлс Дейвис… нямаме нужда от повече главоболия.“ Това казва на сцената няколко месеца след като получава сърдечен удар преди четири години и докторите му казват, че ще трябва да използва инвалидна количка. Това го обобщава като човек. Той не спира да работи и да развива таланти по целия свят, въпреки преклонната си възраст.
Куинси е рядък пример за доброта и човечност в иначе толкова нечовешката месомелачка на шоу бизнеса. И когато все някога се качи при приятелите си, за да създава главоболия в Рая, на земята ще зейне огромна дупка, която никога няма да бъде запълнена.
