В средата на 80-те Нина Симон не е сред най-ценените и търсени джаз-дами. По това време класическият френски парфюм, обявен в средата на 50-те от Мерилин Монро за единствената ѝ дреха в леглото, осма година не е сменял рекламното си лице.
Време е за нещо по-топло от Катрин Деньов и в клипа им от 1987, насочен към по млада публика, режисьорът Ридли Скот и агенцията – поръчител договарят с издателите на Симон (с които тя е скарана) парчето от първия неин албум „My baby just care for me“. При излизането му в края на 50-те, то едва стига до 82-ро място. След използването му в рекламния клип в много страни, но не и в родината на Нина, то е в топ 5. „Ню Йорк Таймс“ посвещава половин страница на клипа и половин ред за „хънки тонк гърлата”, самоцитирайки се.
Пред „Ню Мюзикъл Експрес” Симон твърди, че не е получила и цент от клипа, добавяйки, че едната компания я е продала като роб на другата. Но е факт, че когато я гледах през есента на 92 в Мадрид, тя бе сред най-тачените звезди на фестивала, макар че колегата от „Ел Паис“ я нарече на следващия ден „противоречива”.
Буквално в седмиците след смъртта ѝ, парфюми, коли и смартфони се надпреварваха в рекламите си да използват най-забележителните хитове на многострадалната Нина.
Да не забравяме все пак, че по това време – началото на новото хилядолетие, започваха най-тежките години на звукозаписната индустрия и по думите на Шерил Крол „след „Ягуара” на Стинг бентът се отпуши.” Да напомним ли, че мениджърът му праща на агенцията на автомобилната компания клип от концерт с изпълнение на „Пустинна роза”. Ако публиката мечтае да стане рок звезда, за какво мечтае звездата? Досещате се.
Избледнелите автографи от Чайна и компания
По това време американските автомобилостроители и най-вече обслужващите ги рекламисти вече са установили притегателността на джаз-стандартите и за публиката под 50 годишна възраст. За композитора Дон Себески това е логично, тъй като джазът не остарява като поп-рока и може да бъде свързван с всякакъв продукт. Което честно казано, след няколко изгледани клипа става доста досадно, особено ако тази музика те привлича. Не можеш без насмешка да подминеш сравненията на солата на Колтрейн с голяма джипка или опитите „Таке 5“ на Брубек да продава безкрайни лимузини. Не можем да се сърдим на никого, предвид цитираните от вездесъщия Себески суми от двеста бона до десеторно в случая на Нат „Кинг“ Коул и мечтаната от Стинг кола-звяр.
Но понеже в Европа нещата са малко по-интелигентни, играта с парчето на „Пинк Мартини“ „Sympatique“ (с текст „не искам да работя“) е от доста сполучливите находки. Френският концерн, използващ подписа на велик художник, в спота си за едноименната му кола показва роботи, танцуващи на фона на парчето, рисувайки абстракции по купетата на колите, които правят вярно, докато не ги усетят.
Нина завинаги
Така че, ако си мислите за парчетата от плейлиста ни в образите, с които подсъзнателно сте ги свързвали, по-добре им се насладете в оригинал и в пълнота без да задавате въпроси в гугъл, шазам и другите специализирани платформи „кое е това парче?“.
С изключение на първите 4 композиции, всичко останало е използвано за автомобилна реклама. Като при излъчването на последната с Нина Симон – парчето е било нещо като химн на Мартин Лутър Кинг – същата е била определена за най-лошата на турнира на Супербоул. Феновете на Нина няма как да не са били доволни, че толкова хора накуп са могли да се докоснат до нея.
