В конкретния плейлист, да. Но поне след Бах. При Вивалди, когато е обличал в звук „Cum Dederit“, всичко си е било по библейските предписания – „В Началото бе Словото“.
Прословутата Ария, не по-малко известни опуси на класически композитори от по-новите времена, да не говорим за джаз-инструментални стандарти – всичко се поддава, повече или по-малко успешно на пеене. И не само с ономатопеи и скат-вокализи а ла Боби Макферин, които със сигурност ще съберем в друг плейлист. Тук става дума за превръщането на любими инструментални мелодии в не по-малко успешни композиции с добавената стойност на текст, който се появява от месеци до столетия по-късно. Като в горния клип с непубликувания дотогава текст на… Ал Джароу.
Понякога текстът е на самите изпълнители – в случая на Сесили Норби, която включва своите визии върху Сати, Римски-Корсаков и Равел в албума „Арабеск“. Освен с „Болерото“ на Равел, Анжелик Киджо прави подобно упражнение с Карлос Сантана. Пред общественото радио на САЩ споделя: „Татко и мама много обичаха да танцуват на тази песен („Samba Pa’ti“) и затова реших да облека спомена си с думи – „Всевишният ми даде свобода и радост. Бъдете с този, който ви дава любов, мир и радост“. За радост говори и братът на Мишел Петручани, Филип, когато заедно с вокалистката Натали Блан успяват да превърнат мелодиите на Мишел в песни.
Понякога веднъж написан текст към дадена мелодия, в случая с „Облаци“ на Джанго Рейнар, не е пречка за появата на нов, както прави Тони Бенет десетилетия след първоначалния. Или Дулсе Понтиш в нейния прочит на „Аранхуес“. В други случаи, езикът, на който се прави адаптацията си играе с темата и заглавието – най-вече при вокалните майстори „Double Six“. В редки случаи, мелодията също се използва за създаване на нова, производна, както прави Ришар Галиано с „Либертанго“ в подарената на Нугаро „Vie Violence“. Или просто се обогатява с няколко такта, както правят „Чича либре“ с хита „Пуканки“:
