Бижутата, косата, костюмите, гласа – Ерика Баду е основоположникът на нео-соул музиката и трябва да ѝ благодарим. Тя е нестандартна, талантлива, откачена и не се страхува да говори това, което мисли. В нея няма срам или себеотрицание. Определя се като „тенекиения човек“, но не в лошия смисъл. Публичното мнение не я интересува и не я определя. Тя търси мястото си и го прави по нейния начин. Ерика Баду е феномен. Тя е нещо, което не се случва често. Колко артисти могат да се похвалят с това, че правят музиката, която искат, без да се налага да правят компромиси?
Ерика за списание “Vulture“ /vulture/
На четири години Ерика изпълнява танц и песен в театралния център в Далас, където майка ѝ работи като актриса. Оттогава Ерика Баду е пленена от сцената. Тя се учи на танци и инструменти, но истинската ѝ любов я намира когато е на 13. Ерика чува новата музика наречена Хип-Хоп и не след дълго е обсебена от културата. Баду започва да прави фрийстайл с нейни приятели. По-късно се научава да пуска музика на търнтейбъл и става диджей. Тя започва да пуска в малки клубове в Далас и околията под името DJ Apples.
Преди окончателно да вземе решението, че ще изкарва прехраната си с пеене, тя влиза в университет „Грамблинг“, където изучава театър и актьорско майсторство, но след три години напуска и се връща в Далас. Твърдо е решена, че ще прави музика. Започва да работи като барман и учителка по театър на малки деца, само и само да събере пари за демото си. След няколко месеца тя записва музиката си и ангажира вниманието на млад музикален продуцент с името Кедар Масенбърг. Той е стъписан от звученето на Ерика и подписва договор с нея. Не след дълго Кедар запознава Баду с друг пионер в нео-соул движението – Д‘анджело. Двамата записват това:
След тази песен Ерика Баду и Кедар се присъединяват към Юнивърсъл и звездата на нетипичната певица изгрява. Първият ѝ албум „Baduizm“ става три пъти платинен и печели две награди „Грами“ – едно за най-добър R&B албум и едно за най-добър женски R&B изпълнител.
След „Baduizm“ Ерика вече е икона за чернокожите фънк-соул фенове. С голямото си афро и екстравагантни дрехи, с хапливия си език и божествен дрезгав глас, тя става гуруто на нова вълна в ритъм и блус звученето. След това идват албуми като „Mama’s gun“ през 2000г. и „Worldwide underground“ през 2003г.. Тази дискография я прави легенда и я превръща във вдъхновение за изгряващи звезди като Алиша Кийс, Джон Леджънд, Ейми Уайнхаус и още много други.
Ерика Баду не спира да провокира до ден днешен, не защото иска, а защото е такава. Тя попадна в окото на медиите след позитивно изказване за осъдения за сексуален тормоз комик Бил Косби. Баду беше разпъвана на кръст и няколко журналисти я караха да се извини, но мисля че знаете каква е реакцията на винаги спокойната и хладнокръвна певица.
Ерика Баду е институция и не бива да ѝ се бъркаме в нещата. От първото ѝ демо през 1994-та до днес са изминали двадесет и пет години, в които тя не спира да работи и да издава музика. Днес Ерика Баду има рожден ден и мисля да го отпразнуваме с това:
