В историята на човечеството има много фатални грешки – бой бандите, кроксовете, гащеризоните, мъже с коса, вързана на опашка, уиндоус телефоните, Слънчев бряг и още много други. Нормално е. Хора сме. Понякога се объркваме. Важно е да си прощаваме и да не повтаряме.
В този ред на мисли искам да знаете, че комисията на Оскарите също е направена от несъвършени хора, колкото и да си мислите, че са безгрешни. В тяхна защита – не е като да не им плащат много пари, за да гледат филми и да раздават награди. Те са просто едни заети, изтормозени хора, които се опитват да си вършат работата по най-добрия възможен начин.
Така че, гледайте на следващия списък с разбиране. Всички сме хора, а това са пет филма, които не си заслужават Оскарите за най-добър филм.
Braveheart (1995)
Могат да ни вземат свободата, но никога няма да ни вземат Оскарите. А трябва! Особено този за най-добър филм. Не казвам, че Мел Гъбсън не е готин в синя боя или че речта пред една камара шотландци не беше впечатляваща, но е „Смело сърце“. Американски прочит на шотландската революция – няма как да е добре.
Но имайки предвид, колко слаба година е 1995-та за Холивуд, „Смело сърце“ е най-адекватният филм. По-добре Мел Гибсън, отколкото прасенцето от „Бейб“, който също е номиниран за филм на годината.
Shakespeare in love (1998)
„Отнесени от вихъра“, „Форест Гъмп“ и „Странният случай на Бенджамин Бътън“. Сигурно се чудите какво общо имат тези добри филми с „Влюбеният Шекспир“. Отговорът е -тринадесет номинации. През 1999-та, в последните за хилядолетието Оскари, „Влюбеният Шекспир“ печели най-добър филм пред „Спасяването на редник Раян“ и „Елизабет“.
Сигурно си мислите, че има някакво недоразумение, но не е така. Филмът, в който Шекспир пише „Ромео и Жулиета“, докато Гуинет Полтроу му замайва главата, е напълно заслужил седемте Оскара според всички критици.
Rocky (1976)
Като човек, който е изгледал всичките седем филма за един ден, мога смело да кажа, че има и по-добри филми. „Роки“ е страхотна история за победата против всички очаквания, но Силвестър Сталоун не може да играе, ако ще и животът му да зависи от това. И въпреки това „Роки“ получава три Оскара през 77-ма. Един за най-добър филм, един за монтаж и един за режисьор.
През същата година Силвестър Сталоун побеждава с технически нокаут Сорсезе и Де Ниро. „Шофьор на такси“ не получава нито един Оскар и трябва да гледа как Роки се катери по стълбите на Музея за изящно изкуство във Филаделфия.
Dances with Wolves (1990)
Робърт Де Ниро и Робин Уилямс си партнират във филм, който остава много неоценен. „Пробуждане“ е шедьовър, ако не сте го гледали, моля ви вижте го. Но Кевин Костнър и силно патриотичният уестърн печели седем награди и убива всички надежди за справедливост в Холивуд. „Танцуващият с вълци“ не е лош филм, просто през 1991- ва конкуренцията е прекалено добра, за да спечели. Костнър побеждава класики като „Кръсникът III“, „Добри момчета”, „Пробуждане“ и „На лов за червения октомври“.
The Lord of the Rings: The return of the king (2003)
С риск да бъда разпънат на кръст от всички фенове, отраснали с властелина и магическия свят от книгите на Толкин, ще кажа, че „Завръщането на краля“ не е филм, който си заслужава. Поредицата е велика и със сигурност е оставила следата си в историята, но третият филм дори не е най-добрият.
През 2004-та „Завръщането на краля“ печели единадесет награди от единадесет номинации. Това е първият и единствен случай, в който един филм с над десет номинации печели всяка награда, за която е предложен. Това е единствената година, в която разбирам комисията, защото шансовете да сте гледали някои от филмите, с които се съревновава „Властелинът на пръстените“, е прекалено малък.
