В неделя за деветдесет и първи пореден път една група съставена от предимно възрастни, бели, много богати мъже, ще решат кой филм е готин и кой не е. Всички нямаме търпение. Както „Грами“-тата, така и „Оскари“-те губят стойността си в последните десетилетия. Вече не ни е нужно да гледаме нещо само, защото има или няма статуетка от една комисия, която е пряко свързана с политическите кръгове на държава, в която не живеем. С две думи – все тая.
Моят съвет е гледайте, каквото ви препоръчват близки хора, а не сприхави чичковци от Холивуд, защото те много често бъркат в преценката си. Или поне ние си мислим, че бъркат, защото ще е много грозно, ако веднъж завинаги си признаят на какъв принцип се гласува. Така де, никой не е перфектен, но в комисията на „Оскари“-те е скандално. За да разберете, за какво ви говоря, ви давам пет култови филма, които не са спечелили нито един „Оскар“. И не говоря само за „големите“ категории.
The big Lebowski (1998)
Боли ме. Това е филм, след който буквално се създава религия (за повече информация виж dudeism). До този ден повечето хора разпознават Джеф Бриджис „като пичът с килима от оня весел филм“. Братята Коен не просто не получават „Оскар“, филмът им дори не е номиниран през ’98-ма. Същата година, в която Титаник взима 11 статуетки, а Бен Афлек получава „Оскар“ за най-добър оригинален сценарий. Бен Афлек.
Какво да се прави, така са решили големите глави. В крайна сметка “The dude abides.”
Fight club (1999)
Като се замислите комбинацията Финчър, Пит и Нортън трябва да е достатъчна поне за номинация. Но защо да се замисляте, като комисията не го прави. „Боен клуб“ е номиниран само за звукови ефекти и естествено губи от„Матрицата“. Най-добър филм печели „Американски прелести“ и Кевин Спейси взима „Оскар“ за главна мъжка роля. Бяха семпли времена.
The gangs of New York (2002)
Не знам за по-каръшки филм на „Оскари“-те от „Бандите на Ню Йорк“. Номиниран е в десет категории срещу филми като „Чикаго“, втората част на „Властелина на пръстените“ и „Пианистът“, и не печели нито една награда. От десет. Дори губи „Оскар“-а за костюми.
Но това не е от значение, защото с този филм се започна голямата одисея на Скорсезе и ди Каприо. Двамата, ще направят още четири филма заедно и ще се превърнат в една от най-емблематичните кино двойки на 21-ви век.
The sixth sense (1999)
Хейли Джоел Осман виждаше мъртви хора, но не видя „Оскар“ през 1999-та. Това е най-близкият проект до „Оскар“ на Брус Уилис и за няколко години дори беше приеман за сериозен актьор. „Шесто чувство“ е много неглижиран филм, със сигурност не е шедьовър, но ако трябва да избирате между него и „Правилата на дома“ не мисля, че изобщо има спор. Филмът е номиниран за шест от осемте „големи“ награди и печели нула.
Тъжно е, защото Брус Уилис никога няма да вземе „Оскар“.
The Shawshank redemption (1994)
Да. Точно така. Филмът, който за огромна част от популацията на света е смятан за най-добрия на всички времена, няма нито един „Оскар“. През 94-та Форест Гъмп преминава през церемонията като тайфун и обира почти всичко по пътя си.
Времето показва, че „Изкуплението Шоушенк“ е вечен филм, не е нужно комисия да ви го казва.
