Пустите плажове (по Жобим) продължават да ни чакат. Със сигурност, на повечето от тях ще се чувстваме по-добре, отколкото ако са пълни. Това не е поредния безсмислен летен хит, а класика в жанра, която с годините става все по-разбираема. Доста плажове остават в паметта с музиката, която вдъхновяват. С гласа на Елизет Кардосо в ранните си варианти. С челото на половината от семейство Мореленбаум и вокала от другата половина в по-новата разработка с пианото на Рюичи Сакамото. Със скорошната рецитация на френски на Камий Берто. С богатата оркестрация и китарата на Чарли Бърд.
Други са настроенията, когато стане дума за Копакабана. Закачливи с Ришар Бона. На границата на патетиката със Сара Воун. А Ипанема с нейното момиче – 73-годишната вече Хело Пиньейро? Когато се говори за джаз и влиянието на самбата, саксофонът на Стен Гец и гласът на Ащруд Жилберто са първото, което ни идва наум:
Зрънцата пясък могат да са загадъчни с флейтата на Хърби Мен. Пясъкът вдъхновява. Кората на Тумани Диабате. Челото на Есперанса Спалдинг. Саксофона на Уейн Шортър. И отново потапя в мечтания с мандолината на Хамилтон де Оланда. Но това далеч не е песен само за плаж. Старият машинист от творбата на Милтон Нашименто вече не кара влака от Мина Жераис до Баиа – линията е спряна и селата опустяват. Останала е само финалната спирка, зрънцето пясък.
Кубинският Сибоней в паметта на Ернесто Лекуона също е пропит с носталгия. Английският текст, познат ни най-вече от Нат „Кинг“ Коул няма много общо с оригинала, като събирателно на цяла Куба. Парчето вдъхновява Нино Рота за музиката му към „Амаркорд“. Темата звучи в началните минути на шедьовъра на Фелини, в който той разказва за детските си спомени от Римини, където и ще завършим разходката си. В плейлиста сме включили освен дуото на Бебо Валдес с Хавиер Колина и версията на Буйка.
Друг плаж – близкият до Маяри е по-скоро споменат в хита на Буена Виста, Чан Чан, която заедно с приятелката си Хуаника пътуват до там от Алто Седро през Макане:
Безспорният кубински плаж е Варадеро и е интересна самба-композицията, която му посвещава Джон Патитучи. Единият от членовете на оригиналния „Буена Виста“, Пио Лейва го прави като салса и темата е по-скоро свързана с лова на рачета. Фламенко-китаристът Пако Сеперо също посвещава парче на Варадеро в албума си „Agua marina“. А приятелят ни Хорхе Пардо, вкарал флейтата във фламенкото, свири за Playa del Carmen в албума „10 de Paco“ с другите наши добри приятели Хавиер Колина и Чано Домингес. Пако де Лусия е авторът, а съдбата му отрежда да издъхне на този плаж до мексиканското си жилище.
В плейлиста включваме и друго негово посвещение – това на един от най-впечатляващите плажове между неговото родно място и това на Камарон, Ла Бароса. Няма подобно удоволствие в края на март, когато водата вече е за къпане, а на десетки километри наоколо няма жива душа. Затова и Антонио Рейес му посвещава алегриас, в които пее и за цвета, сходен с този на финото от горната снимка. И ако сте в региона, не можете без Барбате, Ла Мари от „Чамбао“ ще ви е нощен гид в едноименния си хит.
Последните ми пусти плажове тази година също присъстват в музиката на местни изпълнители, като Местисай от Фуертевентура. А идеята за плейлиста като отражение на спокойствието дойде от ивицата на Римини, градът на Фелини и за съжаление останал само със спомена за него. А парчето на ню-джаз формацията „Папик“ е вярно отражение на това, в което успехът на един плаж може да анихилира едно място с над двехилядолетна история или най-малкото да го превърне в предпочитано само извън сезона. Scusate, в сезона на пустите плажове.
