Франк Оушън е креативен гений. Големи думи, знам, но в неговия случай даже не са достатъчни. Трудно ми е да пиша за някой, който е толкова далече от обикновените хора. Франк е кълбо енергия, което те привлича и ти дава точно това, от което имаш нужда. Много хора правят добра музика, десетки правят велика, но единици правят вечна. Такава музика, която се прехвърля през поколенията, без да губи значението и интензитета си. Франк Оушън е гений, не мога да го кажа достатъчно пъти.
Никога няма да забравя момента, в който го чух за първи път. Във вечерта на „Грами“ наградите през 2013-та, на сцената изтичва мъж в жълт смокинг, със спортна лента на челото и глас, който те кара да настръхнеш. Без изобщо да знам кой е Франк Оушън и защо се обяснява в любов на Форест Гъмп, просто спрях да мисля и започнах да слушам. След това изпълнение престанах да гледам церемонията, защото вече нямаше смисъл кой какво печели, имаше смисъл само да изслушам всичко на човека в жълтия смокинг.
Франк е труден за разбиране, но за мен в живота му има три периода, маркирани от трите легални имена, които има той.
Кристофър Луни Едуин Броу
Кристофър е отгледан от майка си и дядо си в Ню Орлиънс, Луизиана. Той е странно дете. Затворено и объркано, но в същото време много осъзнато и интелигентно. Кристофър трудно се социализира с други деца. Обича да се вози в колата на майка си и да слуша Селин Дион и Ета Джеймс. Обича списанията, които дядо му му купува. Списания за яхти, скъпи коли, висша мода, къщи и ваканционни дестинации. Малкият Кристофър знае, че е определен за нещо голямо. Майка му го кастри всеки път, когато пее с пълно гърло вкъщи и Кристофър се срамува от начина си на изразяване. До един ден, в който чува “The Beautiful Ones” на Принс и вижда, че е ок да крещиш и да показваш чувствата си, по начина, по който ги чувстваш.
Оттам Кристофър се посвещава на идеята, че ще прави музика. Като тийнейджър той започва да коси моравите на съседите, да разхожда кучета и още много такива работи, само и само да спести някой долар за време в студио.
Когато е на осемнадесет и влиза в Ню Орлийнския университет, за да учи музика, той най-сетне има възможността да сътвори музиката, която се лашка в главата му и не му дава покой. Две седмици преди да приключи проекта си, който пет години по-късно ще е известен като “nostalgiaULTRA”, в Ню Орлиънс неканена пристига „Катрина“.
Ураганът унищожава студиото и всичко, което Кристофър е записал под псевдонима „Франк Оушън“. Той е съкрушен. Взима всичко, което има, качва го в колата си и потегля за Лос Анджелис. Първоначално планът е бил да бъде там за два месеца, но много бързо тези два месеца се превръщат в пет години.
В Лос Анджелис Кристофър започва да записва демото си с пари, изкарани от всякакви работи. Не след дълго му предлагат работа като текстописец. Кристофър започва да пише под името Лани Броу – в памет на починалия му дядо. Лани Броу има кредити в песни на Джон Леджънд, Алиша Кийс, Джъстин Бийбър и още много други артисти. Той започва да изкарва пари, с които да живее лайфстайла от списанията на дядо си. Но не е щастлив. Други хора пеят неговите песни.
Кристофър Францис Оушън
След няколко години в писане на песни за всички други, освен за себе си, Кристофър получава договор от “Deff jam”. Той е подписан като соло артист, но нищо повече. След сключването на сделката, Кристофър не чува с месеци никого от компанията. Никой не говори за албум, сингъл, даже няма и фийчъри. Просто е на рафта. Това го обезсърчава.
На връх 23-я си рожден ден Кристофър влиза в легален сайт и променя презимето и фамилията си. Няколко месеца преди това, след борба с чувството на неосъщественост, той се е запознал с група странни хлапета от Лос Анджелис. По-известни като креативния колектив “Odd future”. Мога да ви обясня какви са те, но по-добре да ги видите.
В тази група на креативни фрийкове, на които не им пука какво мислят хората, Францис намира мястото си. По това време той вече е наясно със сексуалността си, но още не е признал на никого, с изключение на няколко близки приятели. Потопен в лепкавия, извратен и учудващо толерантен колектив, Францис започва да сглобява микстейп, който ще промени късмета му.
Някъде към края на февруари, 2011 г., Джей Зи и Бионсе се возят в колата си. Джей е пуснал музика, която кара Бионсе да се заслуша и да зададе въпроса: „Кой е това?“. Съпругът ѝ ѝ отговаря, че това е Франк Оушън. Познайте кой получава обаждане на следващия ден от Бионсе.
Но да се върнем няколко седмици назад. Това, което семейство Картър и всички в музикалния бизнес слушат, е „nostalgiaULTRA“. Микстейп с единадесет парчета, няколко от които записани върху чужди инструментали, но с различен текст. Проектът е пуснат безплатно в интернет и всеки, който иска, може да разбере кой е Франк Оушън. Оказва се, че много хора искат. В това число и „The Eagles“, върху чиито аранжимент Франк пее “American weding”. Дон Хенлий обвинява Франк в кражба и дори го заплашва със съд. За щастие, не се стига до там.
Кариерата на Франк Оушън започва да прилича на това, което той си е представял. За една година той прави колаборации с Джей Зи, Бионсе, Фарел и Кание Уест. Помните ли за догова с “Def Jam”, защото и те бързо си спомнят, че имат артист на име Франк Оушън в каталога си, който е подписал за два албума и 4 години с тях. Франк поисква един милион, за да запише албума си. След като получава аванса си, той пише “Channel Orange” за три седмици и го записва за шест месеца. Франк се утвърждава като перфекционист, той записва една дума по 400 пъти, докато не се получи перфектно.
Франк Оушън.
„Който и да си, където и да си…, започвам да си мисля, че ние двамата много си приличаме. Човешки същества, въртящи се върху тъмнина.“
Така започва отвореното писмо, което Франк Оушън дава на света няколко дни преди да излезе дебютния му албум. В него разказва за първия мъж, когото е обичал, за разминаването с Господ, за притесненията си, за комплексите и несигурностите си – по най-красивия начин. Наистина няма смисъл да го преразказвам, трябва да го прочетете.
“Chanel Orange” идва и светът е пленен. Франк е номиниран за шест „Грами“-та в същата година. Печели две от тях. Тогава е радостен, но ще му отнеме време, докато порасне и се осъзнае като артист.
След дебюта му той обявява, че работи върху втори албум – “Boys don’t cry”. Оттам се започват най-дългите четири години в животите на феновете му. Първата дата за новия албум е февруари, 2012 г., но зимата минава и албум няма. Франк изчезва от публичното пространство. Вече рядко дава интервюта, ако има такива, те са много набързо върху червен килим. След това излизат спекулации за лятото на 2013 г., но лятото идва и си отива без албум. След това минават и есента и зимата. През 2014-та Франк Оушън обявява, че ще пропусне „Коачела“, за да приключи албума си. Познайте какво става след „Коачела“.
Минават още шест месеца. Появяват се снимки на Франк, който работи в студиото и с тях нови спекулации за пролетта на 2015-та. Разбира се, че нищо не се случва. На следващата година Франк пуска снимка на библиотечна карта с множество дати на нея, които стартират с юли 2015-та и приключват с юли 206-та. Юли минава, но албум няма. На първи август на сайта му се появява видео стрийм, на който се виждат бели стени, инструменти и дървени дъски. На осемнадесети август Франк се появява на стрийма и започва да строи вита стълба към небето, докато на заден план се чува нова музика.
На деветнадесети август „Apple music“ качва стрийма и обявява, че това е новият визуален албум “Endless”. На същия ден Франк Оушън прекратява договора си с „Deff Jam“ и започва процедура по изкупуване на мастерите си от лейбъла.
20.08.2016
Аз съм на 25. Може би ние като поколение нямаме много. Не видяхме Елвис. Не усетихме Бийтълс. Закъсняхме за Уудсток. Пропуснахме лунната походка. Нашето поколение се роди с Нирвана, бунтуваше се с Еминем, но разбра какво е истинска музика с Франк Оушън.
