Сопраното Мила отдавна печели международни награди, участва във фестивали и всякакви завладяващи проекти. А концертът с песни на Бьорк, с акомпанимент на клавесин, пиано и челеста, е меко казано вдъхновяващ! И не само той, а цялата същност на Мила – непокорен млад човек, избрал да прави нещо много по-различно от всички останали. Точно това харесваме в нея – гласa и смелостта ѝ!
Открихме я на поредното летище, гонеща отпътувал самолет. Решителна въпреки всичко и готова да разкаже за отминалата година. Слушайте я в музика. И да, ще има опера, разбира се!
Този плейлист е като пътуване през 2018-та. Не съм се опитвала да подреждам плейлист по логика и естетика, просто събрах песните от heavy rotation в личния ми спотифай, като (за ваша радост) махнах няколко цели опери, по които работих през изминалата година.
Това е саундтракът на 2018-та – година без почивка, битка за оцеляване, много рев, преодоляване на раздели, честване на гении, настройване за sexy time, живеене в Италия, преоткриване на италиански артисти и техния грандиозен талант като поети и музиканти (особено сантиментална е песента на Jovanotti, банално, патетично романтична, със семпла мелодия, песен, която те кара да я живееш), завръщане към тежката фиксация по Фреди и установяване на елегантна фиксация по суперсекси вокала на Maneskin, който е роден през 1999-та, което е срамно, но и очарователно.
И едно обяснение в любов от опера. Винаги съм вярвала на думите на Барбра Стрейзънд от един филм, че когато човек се влюби при първата целувка, трябва да чуе опера. Повечето хора чуват Пучини, аз винаги чувам гласa на Франко Корели в тези две страници от “Адриана Лекуврьор”. Ще разберете.
