Джанис Джоплин умира от свръхдоза в стаята на мотел “Landmark” в Холивуд. Днес тя щеше да навърши седемдесет и шест години.
На 04 октомври, 1970-та, само шестнадесет дни след смъртта на Джими Хендрикс, си отива и перлата на рокендрола. Няколко неща не се случват на тази дата, но ако се бяха… Кой знае, може би Джанис щеше да прескочи проклятието на „Клуб 27“ и днес да празнува седемдесет и шестия си рожден ден.
Америка през петдесетте години е утопична страна. Всички малки градчета на САЩ са пощенски картички – бели огради, окосени морави и нови кадилаци пред всички двуетажни, спретнати къщи. Злото на Хитлер е унищожено и американският народ се радва на репарациите от нацистите и фашистите. Както го наричат старите американци – най-хубавият период в историята на Щатите.
Това е на повърхността, защото в училищата децата се учат на протокол за безопасност при атомна атака, политическите гонения срещу комунистите са жестоки и все още на чернокожите се гледа като на втора ръка хора. Но белите предградия тънат в разкош.
Джанис като бебе, 40-те години на миналия век.
Точно в едно такова разкошно градче в югозападен Тексас се ражда Джанис Лин Джоплин. Годината е 1943-та. Джоплин израства в идеалната средна класа на Америка – с баща инженер и майка, която зарязва образованието си, за да си стои вкъщи. И докато „най-великото“ поколение се радва на плодовете на труда си, новото поколение започва да слага всичко постигнато от родителите им под въпрос. Бавно и едновременно започва да се оформя една маса, която започва да мисли самостоятелно и да си задава важни въпроси за живота, щастието и смисъла на всичко. Джоплин не прави изключение. Без да знае, че ще се превърне в символ на зараждащото се хипи движение, тя се бунтува срещу всичко, което ѝ предлага системата.
Джанис е детето, което сочат с пръст в училище. Тя е „изродът“, изключението, черната овца. Облича се различно, държи се различно и най-вече – мисли различно. В градче, което има активно ядро на Ку-клукс-клан, Джанис слуша черна музика. За щастие, тя се сприятелява с останалите „изроди“ в училището ѝ, които мислят като нея и споделят интересите ѝ. Често групата бяга от града с колата на един от приятелите, за да пътува до Ню Орлианс, където обикалят черните клубове до сутринта. Тези пътешествия правят две неща – оформят Джанис Джоплин като артист и създават непреодолима бездна между нея и семейството ѝ.
Фактът, че никога няма да намери път към родителите си, ще я докара до свръхдоза през 70-та, но да не избързвам.
Джанис Джоплин като тийнейджър в Тексас края на 50-те.
Сега Джанис е завършила гимназия и след две години, прекарани в лутане и пеене в различни малки кафенета и клубове, Джоплин решава да се запише в “Тексаския университет”, където започва да изучава изящни изкуства. Джанис никога не е била красавица и всички около нея ѝ го напомнят. След като е обявена за „най-грозния мъж в университета“, Джанис решава, че ѝ стига толкова. Тя си тръгва. Решава да пътува на стоп до Сан Франциско заедно с приятеля си Чет Хелмс.
По време на Втората световна война, а и след нея, в американската армия няма място за хомосексуалисти. Голяма част от прокудените от армията гейове и лесбийки са изселени точно в Сан Франциско. Повече от 10 000 души се местят в Северна Калифорния, защото правителството казва така. До средата на 60-те много от хомосексуалистите се местят доброволно в града, за да бъдат приемани. Оформя се квартал и общност. Това води до по- толерантна среда в целия град и малко по малко Сан Франциско се превръща в столицата на хипстърите, или по-кратко хипита.
През 1963- та Джанис Джоплин пристига в „обетованата земя“. Там за първи път в живота си е приета за такава, каквато е. Никой не съди външния ѝ вид, възгледите ѝ и желанията ѝ. Джанис бързо се ориентира в новата среда и започва да си създава приятели в града. Тя е щастлива и живее така, все едно няма утре. Арестувана е за кражба, започва да пее и се запознава с наркотиците. Само няколко месеца след пристигането си във Сан Франциско, Джанис вече се боде с амфетамини. Скоро развива зависимост към опиум и хероин. До края на 65-та здравето ѝ се влошава драстично и това плаши приятелите ѝ. Те събират пари и успяват да я върнат обратно при родителите ѝ в Тексас.
Big Brother and The Holding Company, 1967
Там, след дълга абстиненция, Джанис Джоплин решава да влезе в правия път. Тя спира да употребява, записва социология и дори променя външния си вид. Сега тя е такава, каквато майка ѝ и баща ѝ винаги са я искали. Примерна и покорна, със светло бъдеще пред нея. Джанис Джоплин не се е чувствала по- зле през живота си.
Но, както би ви казало всяко едно самоуважаващо се хипи, „вселената работи по мистериозен начин“. Джанис получава обаждане от Хелмс. Той ѝ казва, че има една банда, която отчаяно се нуждае от вокалист и са пожелали нея. Джанис хваща първия полет обратно към Сан Франциско. Там тя започва да пее в “Big Brother and the Holding Company”. Групата се сработва добре с новодошлата вокалистка и се изстрелват на ъндърграунд сцената. Но амбицията на Джоплин е по-голяма от малките клубове на Сан Франциско. За нейно щастие, идва лятото на 1967-ма, когато се случва това:
Парк „Голдън гейт“, Сан Франциско, 1967.
Стотици хиляди хипита се събират в Сан Франциско без особена причина. Те искат просто да съществуват заедно в хармония и разбирателство и да споделят добрите вибрации. Няколко фестивала произлизат от този огромен човекопоток. Един от тях е “Monterey International Pop Music Festival”. В продължение на три дни на фестивала се събират повече от 60 000 души. Там изгряват звездите на трима музиканти, които ще са мъртви само три години по-късно, а именно: Джими Хендрикс, Отис Рединг и Джанис Джоплин.
След „лятото на любовта“ Джанис Джоплин се превръща в култова личност в хипи културата. Тя е олицетворението на свободната жена. С новата слава се връщат старите навици. Джанис започва да взима хероин отново и то в огромни количества. Тя дава повече от двеста долара на ден за наркотика.
Кариерата ѝ се развива със същата скорост, с която расте и зависимостта ѝ. Скоро групата е преименувана от „Big Brother and the Holding Company featuring Janis Joplin“ на “Janis Joplin featuring Big Brother and the Holding Company ”. Името на момичето от Тексас започва да расте по афишите и скоро групата почти изчезва от тях. И докато между музикантите и вокала започва да се създава напрежение, светът е възхитен от първата кралица на рокендрола. Това не остава незабелязано от музикалните компании и Джанис подписва с „Колумбия рекърдс“.
Следва албумът “Cheap thrills”, който е тотален успех. Оттам нещата в групата се влошават. Джанис се възгордява и не иска да се асоциира с “Big Brother”, а вече мечтае за солова кариера. Седмица преди световното турне на групата тя обявява, че ще се оттегли. Въпреки това прави турнето, което води до скандали на сцената с барабаниста Чък Джоунс. След последния концерт Джоплин решава, че е време да започне от начало. Тя сформира своя група: “The kozmic Blues Band”.
17 август, 1969 г. Уудсток, Ню Йорк.
Уудсток е трябвало да бъде второто причастие на Джанис Джоплин. Там тя е трябвало да покаже на света, че е по-голяма от старата си банда. Вместо това, нейното изпълнение е изрязано от емблематичния филм. Джоплин е повикана в бекстейджа около четири часа следобед. Участието ѝ се забавя много и тя прекарва десет часа зад сцената в пиене и друсане. Пеги Касетра, с която Джоплин е била в интимни отношения по това време, разказва, че Джанис е взела поне две дози хероин, преди да се качи на сцената. Въпреки това, изпълнението ѝ е феноменално.
След Уудсток Джанис е разочарована и несигурна в себе си. Тя започва да употребява още повече и по-често. Удря дъното през февруари 1970-та и решава, че е време за още една промяна. Джанис заминава за карнавала в Бразилия. Там прекарва няколко месеца, в които спира да пие и да друса. В Рио се запознава с Дейвид Нийхаус- американски турист от средната класа, който обикаля света. Двамата се влюбват и той ѝ помага да стъпи на краката си.
След като се връщат в Щатите, Джоплин и Нийхаус се сгодяват. Джанис е чиста и щастлива. Тя е ентусиазирана и готова да се впусне в кариерата си отново. Джоплин заминава за Лос Анджелис, където ще запише последния албум.
„The Landmark hotel“, Лос Анджелис. Тук, в стая 105 умира Джанис.
Записите продължават няколко седмици. Докато музикантите записват аранжиментите, Джоплин е в мотелската си стая и умира от скука. Тя прекарва няколко дни с любовницата си и годеника си. Тримата си уреждат среща за четвърти октомври.
Няколко неща не се случват на тази дата. Първото е, че Пеги и Дейвид не се появяват. Дори не се обаждат, за да кажат къде са. Години по-късно и двамата ще споделят колко съжаляват, че не са казали какво са правили на четвърти октомври. Това кара Джанис да се чувства така, както се е чувствала в гимназията. Отритната и ненужна. Тя се обажда на дилъра си и го моли да дойде в мотела. В нощта между четвърти и пети октомври, 1970-та година, в Лос Анджелис умират още осем души от свръхдоза. Всичките – клиенти на един и същи дилър. Второто нещо, което не се случва на тази дата, е, че дилърът не проверява пакетите. Той по погрешка взима чист хероин и го пласира из града. Третото нещо, което не се случва, или по-скоро се случва прекалено късно: в мотела идва телеграма от годеника на Джанис, която гласи: „I love you more than you can imagine…“.
Джанис Джоплин умира пет часа преди да получи телеграмата си. Сама, в мотелската си стая, от доза, съдържаща 40% чист хероин.
