Три години и две Грами по-късно след първото ни представяне на Джейкъб Колиър като поредното ни откритие, младият талант е отново композитор, мултиинструменталист, певец и електронен магьосник. Албумът се казва Djesse.
Започнал работа по него в първите часове на 2018, Джейкъб оркестрира импресии, разхожда ни из времена и пространства с хорали и от време на време се закача с класики като „Every Little Thing She Does Is Magic“, превръщайки ги с английско чувство за хумор в свое алтер его.
Като човек, гледал го на живо след детайлно запознаване с виртуалното му присъствие, мога да споделя няколко ремарки към заявената нова творба в четири части. Началото е акапелно – все едно присъстваме на следколедна литургия и не ни се ще да излезем сред мъгливото начало на новата година. Тъкмо си мислим, че на третата минута всичко приключва, повдигнатите с няколко тона вокални хармонии забавят истинската увертюра с още три минути. Там вече след любимия му вокодер се появяват обявени от камбанки и триъгълници щрайхът и тимпаните на вездесъщия Метропол Оркест.
Усещането ми за поредна версия на „Сам вкъщи“ (първият му албум, напомняме е In My Room) трае също около три минути, в които се надявам да не се изправя пред Доналд – не патокът, а сегашният американски президент. Вокализи а ла Боби Макферин се редуват с анонси а ла Пол Маккартни. Гласът е едновременно детски чист и ритмично зрял.
Оркестрирането и аранжирането са също добре представена страна на младия творец, разработващ в последните години с Масачузетския технологически институт изкуствен интелект, който му позволява мулти-инструментални импровизации в реално време вместо обичайните дотогава луупове, взети на въоръжение дори и от улични музиканти.
Гостите му – от майка му, цигуларката Сюзи Колиър, през гнауа-ветеранът Хамид ел Касри (гембри, вокал) и изгряващата афролондонска певица Лаура Мвула, до импозантните „Тейк 6“ са призвани да обогатят палитрата на изказа му, което им се отдава понякога в спокойна среда (Мвула), понякога в непрекъсната гонитба (Касри).
Споменатият в началото хит на „Полис“ не е единственият в програмата. От неговата епоха е и хитът на Лайънъл Ричи “All Night Long”, с който завършва албума – в него беквокали са „Тейк 6“. Строгите критици на „Гардиън“ биха се радвали в някоя от следващите части на опуса на Джейкъб, той да ги зарадва с подобна убийствена авторска пиеса, а не само със спорадичната си магия. Няма как да отминем подобна добронамереност като обикновена любезност към автор, приел за кредо наученото от Куинси Джоунс, че джазът е класиката на поп-музиката и единственият истински жив и до днес жанр, благодарение на млади духове като Джейкъб.
