Зимата е сезонът на топлите напитки, какво по-естествено нещо има от това, да си налеем чаша горещ чай в снежното утро. Докато отпиваме от ободряващата течност, нека научим къде всъщност са автентичните места, където консумацията на чай не е само навик, а начин на живот. „Гардиън“ ни повежда на една вълнуваща разходка в Пенгжен – град, намиращ се на около 30 км. западно от Чънду, столицата на китайската провинция Съчуан.
Една от гордостите на Пенгжен е най-старата чайна в Китай. Тя е на около 300 години и е разположена в сърцето на мъничко предградие в западната част на града. Местното население се обявява против бързата модернизация и пази гордо своето историческо наследство и традиционен начин на живот.
„Стара поговорка твърди, че в Съчуан ще видите повече чайни, отколкото слънчеви дни”, разказва Киан Ли, управител на заведението. Чайните в Чънду са много. Можете да ги откриете на всеки уличен ъгъл. Никоя обаче не е като това, забележително заради възрастта си място за срещи, което хората с право наричат „скрита перла”.
Влизаме в бамбуково-кирпичената постройка и Ли включва осветлението. Класически крушки с нажежаема жичка разкриват поразителна комунистическа пропаганда по стените. Избелелият образ на Мао Цзедун, бившият лидер на Народната република, ни поглежда оттам със сияйна усмивка.
„Чайната е оцеляла през различни периоди от китайската история, както и в многото пожари, които унищожиха останалата част на Пенгжен”, продължава господин Ли, докато запалва стара печка на дърва и нарежда върху нея ръждясалите чайници. „Избавила се е дори от съвременните строителни предприемачи и техния бетон”, добавя той със смях. Целият квартал е съхранен. Това е парченце от стария Китай, каквото няма да откриете никъде другаде.”
Навън слънцето се издига над покритите с глинени керемиди покриви на конния пазар. Възрастна жена, обута с поизвехтели домашни чехли, се смесва с тълпата. Дребното ѝ, но жилаво тяло, е натоварено с корени и листа. Тя спира, за да размени любезности с търговеца, предлагащ китайския деликатес пидан (консервирани яйца), преди да се отправи в търсене на собствените си клиенти по главната улица на града.
В едно от най-старите жилища на Пенгжен Джиху Фу е окачила прясно нарязани нудли, за да съхнат. Те изглеждат като нарязани на ивици дрехи.
„Толкова много ценни исторически постройки в Китай са напълно разрушени или се строят нови така, че да изглеждат като стари, но не и тук”, казва тя в двора на нейния стогодишен дом, сега под закрила на местната власт. „Единственото ново нещо е асфалтираният път и той е само отпреди година.”
Местният готвач Бин Ли бърза да купи няколко пакета бяло брашно миен. Следваме го обратно до ресторанта му „A Heavenly Table“. Мапо тофу, характерно за провинция Съчуан ястие, е специалитетът, който заведението предлага за закуска.
„Този ресторант беше някога комунистическа столова, която обслужваше работниците безплатно”, казва той, сочейки с лъжица бившия председател на партията. „Ние не сме богати хора, богатството ни е в това, че познаваме миналото си”, продължава той. „Няма значение какво мислим за това, което е било преди, ние се грижим да го съхраним.”
На съседната маса разговаряме с човек, дошъл от далечния Сиан, град с богато минало, столица на 11 китайски династии. „Тук има различен вид история”, смята той. „Градът привлича посетители не с големи храмове и музеи, а с простичкото ежедневие на жителите си. Тук няма да научите историята на императорите, а ще чуете историите на обикновените хора.”
Продължаваме до пресечката, водеща ни до птичия пазар. Там ни представят местния лечител Куингуан Ксу, мъж със завладяваща беззъба усмивка и пръст, превързан с жълтеникав бинт заради случайна рана с нож.
„Наскоро лекувах съпругата си от левкемия”, споделя той, сякаш желаеше да разберем, с какво се занимава. „Използвах тинктура, направена от качулките на кобри”. Възстановената госпожа Ксу се присъединява към нас и запалва цигара.
78-годишният лечител започнал да изучава традиционна медицина, когато бил на 8 години. Негов учител бил майстор Лиу, един от лекарите на бившия китайски лидер Чан Кайшак. „Всеки човешки живот, дори най-скромният, бива белязан от големите исторически събития”, казва мъдро той.
Връщаме се обратно в чайната, където обедното слънце прониква през процепите на покрива. Възрастни мъже седят в самотната тишина и се взират в далечината, сякаш хипнотизирани от облачетата пара на чая и цигарения дим, плуващ в гредите.
В един ъгъл виждаме млада жена, която снима старинна керамична скулптура. „Тук има неща от стария Китай, за които не можем да чуем в училище”, прошепва развълнувано посетителката.
„Тази чайна и този квартал са много различни от всичко, което можете да срещнете в съвременен Китай”, добавя тя. „Аз съм от Гуанджоу. В големите градове нямаме много възможности да се докоснем до миналото, а на това място можете буквално да го усетите – тук историята е върната към живот”.
Фотографии: Саймън Ървин
