В своята еволюция човек е оставял много следи. Най-ранни, разбира се, са скалните рисунки. И в това отношение можем да наречем Европа – Старият континент.
Няма как да не започнем с пещерата Алтамира (Altamira) в Испания, с която вече ви запознахме в Бинар. Тя е разположена до град Сантиляна дел Мар, Кантабрия и е прочута със своите древни рисунки от горния палеолит, които изобразяват животни и човешки ръце.
Археологът Марселино Санс де Саутуола открива пещерата през 1879 година. Проучванията сочат, че тя е обитавана преди 18 500 години, а преди 14 000 години е била напусната. В последствие върху нея пада скала, която я запечатва и консервира. Пещерата и изображенията в нея са обявени за част от Световното културно наследство на ЮНЕСКО през 1985 г.
Повече от 8000 години след рисунките в Алтамира, една пещера в Южна Аржентина е изрисувана от своите обитатели. Това е Куева де лас Манос (на испански: Cueva de las Manos – Пещера на ръцете). Образуванието се намира в Рио Пинтурас, провинция Санта Крус, и съдържа изключителна колекция от пещерно изкуство, създадено 9 500 години пр. н. е. Пещерата е наречена така заради отпечатъците на човешки ръце по стените й.
Според учените са нарисувани основно леви ръце на малки момчета. Основната хипотеза е, че това е част от древен обред. Ставайки мъж, момчето е трябвало до остави контур от ръката си в свещената пещера. Не всички изображения са от едно и също време, има наслагване на по-късни отпечатъци върху отпечатъци от по-ранен период. Рисунките са направени с естествени минерални пигменти – железни оксиди за червено и лилаво, каолин за бяло, натриев ярозит за жълто, манганов оксид за черно.
Освен изображения на хора, в пещерата има и много рисунки на животни – котки, щрауси – нанду и гуанако – видове, обичайно срещащи се в района и до днес. Забележителни са и ловните сцени, които изобразяват животински и човешки фигури в динамично и естествено взаимодействие.
Художественият цикъл, който включва три основни стилистични групи, започва още през десетото хилядолетие преди новата ера. Археологическите изследвания показват, че мястото е било обитавано последно около 700 г. преди н.е. от вероятните предци на племето техуелче от Патагония. Пещерата е считана за едно от най-важните места, в които са живели най-ранните групи на ловци – събирачи в Южна Америка през холоцена.
Впечатляващото пещерно изкуство е заобиколено от удивителен пейзаж. През дълбокия каньон минава живописната река Пинтурас.
Целият парк е разположен върху площ от 600 хектара, а буферната зона, обособена в близост до района, за да го предпазва, е с площ 2 338 хектара. Животинските и растителни видове около археологическия обект, изобразени в пещерата, са запазили своето разнообразие както преди около 10 000 години.
Благоприятните условия в пещерата (много ниска влажност, стабилни скални слоеве) обясняват отличното състояние на всички изображения, с изключение на най-експонираните. Увеличаването на туризма в Патагония през последните години води до множество вандалски прояви. Сред най-честите щети са графитите, заличаванията на фрагменти от скалните изображения, докосванията на изображенията, натрупването на прах, отпадъци и др.
Рисунките съществуват недокоснати няколко хилядолетия и не са извършвани никакви реставрационни дейности до втората половина на XX век, когато пещерата става известна на световната научна общност. Археологическите разкопки са много ограничени, за да се постигне максимално точно датиране на изкуството с минимални увреждания на архитектурните пластове.
Разкопките в района дават възможност да се направи връзка между пещерните изображения и обществата, живеещи в региона от десетото хилядолетие преди новата ера. Учените доказват връзката между отделните културни нива на рисунките чрез въглеродно датиране и индикатори като минерални пигменти или останки от оцветени фрагменти, паднали от стената и открити при разкопките.
Признание за труда на археолозите е, че през 1999 г. „Пещерата на ръцете“ е включена в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО.
Тази година имаме и наша българска кандидатура. Предстои изготвяне на номинация за вписване на скалните рисунки в пещера “Магурата” в Списъка на международната организация. Това е една от най-големите пещери в България. Намира се в северозападната част на страната. Скалните рисунки са на възраст между 4000 и 8000 години. Там са открити над 700 рисунки, които изобразяват сцени на лов, различни животни и танцуващи хора.
Рисунките са направени с прилепно гуано (тор) и датират от различни епохи – епипалеолит, неолит, енеолит, начало на раннобронзовата епоха. Слънчевият годишен календар от късния неолит в „Магурата“ е най-ранният слънчев календар, открит досега в Европа.
Фотографии: Wikipedia
