В деня на поезията и музиката няма как да не ви представим една музикално-поетична група. Името им е „LaText” и са добре познати както на литературните така и на рок феновете в страната.
Поводът да се срещнем с Петър Чухов, един от основателите на групата, е радостен! Вече е факт новият клип на „LaText” – “Толкова много неща”.
Вече 6 години сте заедно, в каква посока се развихте през годините?
Съвсем в началото започнахме като трио – аз изговарях стиховете си и свирех на китара, Иван С. Вълев беше на бас, а Гриша Маникатов – на барабани. През есента на 2012 г. към нас се присъедини Елена Пенева, която добави вокални мелодични линии около изговорените текстове.
За около година работа създадохме доста композиции, построени на този принцип, но решихме, че е необходимо да внесем разнообразие и започнахме да правим и песни, в които Елена пее, без да има рецитиране.
Освен това вкарахме и клавир в някои парчета. А най-новото е, че вече направихме и композиция по стихотворение на Иван С. Вълев, който също е поет. Преди година издаде първата си стихосбирка и спечели с нея Голямата награда за дебют „Златен пегас“ на конкурса „Южна пролет“.
Би ли казал, че все още сте в експериментална фаза или вече имате ясно изградено лице?
Според мен имаме не само ясно изразено лице, а даже две ясно изразени лица. Но с експериментите не сме преставали и нямаме такова намерение.
За „LaText” симбиозата между музика и текст е много важна, трудно ли се постига този баланс?
Когато става естествено, не е трудно. Иначе не само е трудно, но е почти невъзможно. Имали сме такива случаи и след много усилия в крайна сметка сме се отказвали от тези композиции. Но понякога се връщаме към някоя от тях и се случва да намерим ново решение.
Има ли поезията място в съвременната рок музика? Как разбираш, че едно стихотворение става за текст на песен?
При нас стихотворенията не са текстове за песни. Тъй като пиша в свободен стих, в повечето случаи стиховете ми не са подходящи за пеене, макар че има и изключения. За текстове стават предимно стихотворения в класически римуван стих.
Иначе, отделно от тази поезия, съм писал и пиша текстове – както за някои от групите, в които съм свирил и композирал („Субдибула“, „Тутакси“), така и за други изпълнители (Стенли, Ваня Костова). Напоследък написах 5 текста за парчета на алтернативната рок група „Немо“, които съвсем скоро ще излязат като EP.
Според мен текстът е основна част от едно рок парче (а и не само) и придава конкретен смисъл на иначе абстрактната атмосфера, създавана от музиката. Чрез него песента „проговорва“ и е наистина важно какво ще каже.
Освен теб в групата има още един поет – басистът Иван С. Вълев. Заедно ли вземате решенията за текстовете, или ти си основният двигател в това отношение?
Всички решения в групата вземаме заедно. Често се случва самият Иван да измисли някакъв риф към мое стихотворение, което му е харесало. После правим хармонията, Елена си измисля вокалните партии, заедно с текста, който изпява, Гришата добавя ударните и сме готови. А за парчетата, които са изцяло с пеене, текстовете са основно на Елена и повечето от тях са на английски.
Каква е вашата публика, повече литературни хора, или повече музиканти?
Има и хора от литературните среди, и от музикалните. Но има и такива, които не са нито писатели, нито музиканти. И се надявам техният брой все повече да се увеличава.
Предстои излизането на новото EP, избистрихте ли вече концепцията му? Ще има ли изненади за феновете?
Музикалната концепция е ясна, сега умуваме върху визуалната. А изненади винаги ще има – дори и за нас.
На бял свят вече е първата песен от албума “Толкова много неща”. Как се роди това парче?
„Толкова много неща“ е едно от малкото ни парчета, в което аз самият съм взел свое стихотворение (то е от книгата ми „Сбогуване с нарцисизма“ и там всъщност е със заглавие „Живот“) и съм му измислил музика.
Останалите от групата харесаха как се получава, довършихме заедно аранжимента, записахме го и резултатът ни допадна, затова решихме да направим и видеоклип по него.
Клипът към песента е дело на визуалния артист Мери Адам. Лесно ли се работи с нея? Кой беше най-забавният момент по време на заснемането на клипа?
С Мери се работи чудесно (благодарим ти, Мери ), тя е много търпелива и отзивчива, не се ядосва от това, че понякога не сме много наясно какво искаме. За мен много забавно беше заснемането на последните сцени. Така се вживях, че почти заспах, въпреки че всички се суетяха наоколо, заети с осветление и разни други ефекти.
Съвременният човек е пренаситен и заобиколен от толкова много неща. Кое е нещото, без което ти лично не можеш?
Мисля, че все още не мога без себе си. Но не знам това добре ли е, или не.
Фотографии: Владислав Христов
