14 юни 1989. Студиото на сп. “Elle” до Париж, чакам Жан-Мишел Жар, който придружава тогавашната си съпруга Шарлот Рамплинг за фотосесия, по време на която сядаме под един пожарогасител и той дава първото си интервю за българска медия.
Текстът се появява точно месец по-късно на първа страница на тогавашната „Народна Култура“. Той е част от матeриалите, посветени на 200 годишнината на Френската революция. Вече бяха махнали „Велика“ от името, а Жан-Мишел току-що бе изкарал албума си „Революции“ .
„Има само една революция, тази в главата на децата“ – казваше той. Откъси от албума и от разговора ни звучаха по „Хоризонт“. Томата ми казваше „искрено те облажавам“ в смисъла на завиждам, а в съзнанието ми Жан-Мишел бе като по-голям брат, който ми говори колко важна трябва да е органичната връзка с инструмента („няма точно на теб като българин нужда да ти обяснявам такива неща“). Мисля, че същата година го открих при Теодосий и кавала му, но това е друга тема.
14 юли 1990. Отложеният с една година негов концерт в Париж събира многомилионна тълпа по Шан-з-Елизе и продължението му, чак до Дефанс. Имам привилегията да съм сред ВИП-гостите пред сцената до тогавашния кмет Ширак. „В очакване на Кусто“ като живо свирене с „Амоко ренегейд“ и светлинно шоу ни очарова повече от всичко, което дотогава сме гледали. Електрониката и акустиката са в доста по-голяма хармония от океана и хората.
14 юли 1998. Ден по-рано Франция е станала световен шампион по футбол и във фланелка на националния отбор, Жан-Мишел ми говори в подножието на айфеловата кула колко е важно да работи с млади диджеи, които ще ремиксират на живо музиката му, за да могат хората да танцуват за победата. Леко съм разочарован.
14 септември 2011. Фънки ми се обажда дали бих приел да превеждам на живо на Жан-Мишел от сцената по време на първия му и единствен засега концерт в България. Отговорът е ясен, Жан-Мишел само ми казва „видя ли, че си спазвам обещанието да дойда в София?“.
Видях, присъствах on stage на продължението на магията. Завърнал се към първите си аналогови инструменти, Жан-Мишел имаше дори и моменти на добре обмислена свобода на действие (да не кажа импровизация – поне не в джазменски смисъл). Ето думите му за свободата на импровизацията, за спектаклите на живо и за мястото на България в сърцето му:
14 септември 2018. Световна премиера на компилацията „Планетата Жар“ – половин век музикална кариера. Елегантна подборка в няколко части на най-любимите му парчета (подборката е авторска), всички ремастерирани в 5.1, не че обикновеното стерео на добри боксове или слушалки е лошо.
Ценно също е и включването на някои от творбите му преди направилия го известен “Oxygène”, както и на последния сингъл „Coachella Opening“ за 70-ия му рожден ден на 24 август, който направо ми върна времето поне с 40 години.
А докато довършвах редакцията, вече се появи и сингълът „The Watchers“ от предстоящия му за ноември албум „Equinoxe infinity“. излизането му е точно 40 години след премиерата на така любимия „Equinoxe“.
Можете да прекарате почти три приятни часа с делукс версията тук. Самият Жан-Мишел споделя видеа от работата си през десетилетията. Това са видеата от 1968 и 1976 (раждането на „Oxygène“).
Както се шегува самият Жар, кариерата му излита заедно с първия „Конкорд“. И продължава доста след спирането на свръхзвуковия пътнически самолет след катастрофата в Париж през 2000-та.
Интересна е и поредицата му видеа (на английски) за еволюцията в електронните инструменти. Ще видите и разберете от него кои са „Бентли“ и „Ролс Ройс“ на синтезаторите, както и за прехода между обработка/ефекти на звука и създаване на звук с първите цифрови програми.
За съжаление в компилацията липсва парчето, където постепенно се въвеждат по-новите инструменти, но за сметка на това е третото в подборката ни преди години тук. А ако искате да разберете какво е мнението му по току-що гласуваната директива на ЕС за авторските права в дигиталната епоха, 14-минутното му изказване на френски пред Европарламента е тук.
