Кубрат Пулев е един от тези спортисти, която с победите си на боксовия ринг успяват да обединят нацията. Неговата фраза: „Продължаваме напред“ остана знакова заради това, че с много труд и упоритост всяка цел може да бъде постигната. След загубата му от Владимир Кличко българинът имаше няколко убедителни победи, които му дадоха увереност в най-тежката боксова категория.
На 27 октомври в зала „Арена Армеец“ предстои мач между Кубрат и британския боксьор Хюи Фюри. „Отивам в България, за да спечеля, при това с нокаут!”, закани се 23-годишният съперник на Пулев. Срещата, ще излъчи официален претендент за пояса на Международната боксова федерация (IBF) и е решаваща за посоката, в която ще поеме кариерата на нашия боксьор.
Какво всъщност знаем за професионалния бокс и за шансовете на нашите състезатели за пробив в него? Дългогодишният треньор по бокс Палми Ранчев ни разкри някои подробности от кухнята на този спорт.
Защо според теб вниманието на медиите и публиката, както и многото милиони, продължават да са съсредоточени в най-тежката боксова категория?
Обикновено се смята, че „тежките“ са абсолютните шампиони. И заради габаритите и силата си могат да победят най-добрите в останалите категории. В сблъсъка на гигантите винаги има нещо изключително, съответстващо на специално селектираните човешки екземпляри. Най-често стокилограмова грамада от мускули и кости. Със своя драматизъм битките за световната титла в „тежка“, заради възможността с един удар да обърнеш хода на мача, са исторически за бокса.
За съжаление, в продължение на доста време братята Кличко наложиха на световния ринг своя не особено атрактивен, но почти винаги ефективен стил на боксиране. Играта им беше изключително с прави удари, най-често на далечна и по-рядко в атрактивните средна и близка дистанция. Не приемаха рискове, действаха на ринга като компютърни специалисти, без грешки, и с почти чиновническият си стил на боксиране не даваха никакъв шанс на съперниците. По този начин те пресичаха всеки опит някой да им се противопостави с по-атрактивна и смела игра.
След като освободиха категорията и особено след впечатляващата победа на Антъни Джошуа срещу Владимир Кличко, се появиха и други интересни претенденти за короната. В Америка трупаше победи Дионтей Уайлдър. Един от свободните колани спечели австралиецът Джозеф Паркър. Набира скорост и друг американец – Джерел Милър. Като претендент в категорията от доста време е и българинът Кубрат Пулев, бивш европейски и настоящ интерконтинентален шампион.
Преди решаващата среща на Кубрат с младия Хюи Фюри, какви са преимуществата на нашия боксьор? В какво трябва да внимава, за да не бъде изненадан неприятно?
Заради двете лесни победи на Кубрат Пулев у нас, мнозина смятат, че и този мач ще е като предишните. За съжаление, или за радост на всички, които го харесват, сега нашият боксьор го очаква талантлив и амбициозен съперник. Наистина загуби мача за световна титла срещу Джозеф Паркър, но в напълно равностоен двубой. Когато Хюи Фюри прие условията на Кубрат Пулев и неговите организатори, се появиха няколко основни въпроса. Защо го прави? Дали е напълно уверен в силите си, или парите, които са му предложили, са били достатъчно мотивиращи, за да играе на ринга в „Арена Армеец“.
След като договорът е подписан, можем само да предполагаме за мотивите му. В случая българинът е по-опитният боксьор, а това има значение дори и в мачове на толкова високо ниво. Кубрат Пулев все още е в добра форма и въпреки 37-те си години, е съхранил най-силните свои качества. Той винаги е бил успешен в играта с предната ръка. Острият му ляв прав е най-често употребяваната от него атакуваща и контраатакуваща техника, съчетана с виртуозна лекота на придвижване в атака и защита на далечна и средна дистанция. Настойчивият ляв прав и в този мач, мисля, ще бъде основното му оръжие. С него нашият боксьор диктува темпото, запазва предпочитаната дистанция и държи в напрежение противника.
Да не забравяме, че левият прав на Кубрат е и доста силен, в предишни мачове той има реализирани нокдауни с този удар. След средата на боя, когато настъпват така наречените „шампионски“ рундове, Кубрат Пулев ще трябва все по-често да включва както десния прав, така и дългото дясно кроше. По този начин той спечели мачовете си срещу силни съперници – Александър Устинов, Дерек Чисора, Травис Уолкър.
Ако българинът успее да наложи още в началото на мача своята игра, да диктува темпото и да играе на предпочитаната от него дистанция, ще е направил основната крачка към победата. Но да не забравяме, че срещу себе си ще има боксьор, изучил силните и слабите му страни, който се е подготвял да противодейства точно на подобна игра. Хюи Фюри е доста стихиен в действията си на ринга, с често нестандартни решения на трудни бойни ситуации, стремящ се към превъзходство при всеки сблъсък.
За Кубрат Пулев ще бъде опасно, ако се увлече по неговата игра с постоянните му финтови движения, крачки в страни и често използване на въжетата и ъглите на ринга. Предстои да наблюдаваме мач между умни и технични боксьори, а за победата ще е важно кой от тях максимално ще успее да наложи изгодна за него тактика.
Срещата ще се проведе в „Арена Армеец“. Би ли казал, че и в бокса важи правилото, че „у дома и стените помагат“?
Близостта на приятелите, роднините и родните фенове, винаги са предимство при подобен сблъсък. Създават за състезателя подходяща психологическа настройка за максимално раздаване на ринга.
Реакциите на публиката по време на мача са допълнителен стимул да преодолее трудните моменти и да използва максимално шансовете за решителна победа. Но домакинството почти никога не е решаващо предимство, особено когато мачът ще излъчи следващия претендент за световна титла.
Все пак, в ринга е само реферът и боксьорите сами решават кой е по-добрият. Ще отбележа, че страничните съдии са одобрени и от двата лагера, а при мачове от такъв ранг залозите са огромни и са доста обективни.
Хюи Фюри, както и братовчед му Тайсън Фюри, който успя да победи Владимир Кличко, са представители на една невписваща се в боксовите стандарти школа. Що за бокс е това? Коя е най-добрата стратегия, за да му се противостои?
„Циганския Крал“, както сам се нарича Тайсън Фюри, а и братовчед му Хюи Фюри, макар да тренират с различни треньори, имат много общо в играта си. Специфичното качество на подобни състезатели е, че играят бокса. За тях ситуациите в ринга не са само битка, а и възможност за надиграване, дори за надлъгване. Трудните ситуации са възможност да измислят нещо хитроумно, неочаквано за противника, да реагират понякога дори с чувство за хумор. Ще припомня не само последния бой на Тайсън Фюри, но и играта на Хюи Фюри срещу австралиеца.
Братовчед му е негов следовник, но е по-целеустремен, което е и нормално, тъй като е млад и гладен за победи. Кубрат има възможност с по-решителна игра, с твърди прави удари и постоянен натиск, да държи противника си в близост до въжетата, където възможностите му за маневриране ще са по-ограничени.
Трябва постоянно да пресича опитите му да поема инициативата с финтови движения и изпреварващи контраатаки – основни технически похвати на противника му. В най-добрите си мачове Кубрат Пулев играе като по формула. В хода на боя постоянно отговаря на неизвестните, задавани му от противника, като използва всяка грешка на противника и налага собствената си тактика.
Световният шампион в тежка категория на четири от версиите в бокса Антъни Джошуа ще се бие с Александър Поветкин на 22 септември на стадион „Уембли“ в Лондон. Какво очакваш от този мач?
Антъни Джошуа предприе много смел и сравнително авантюристичен ход, като прие мача с Александър Поветкин, вероятно най-техничният боксьор в категорията. В техническо отношение руснакът владее еднакво добре и трите дистанции, освен това има и достатъчно акцентиран удар. Превъзходството на Антъни Джошуа е в мощните му атаки, постоянния натиск и самочувствието на шампион, което мотивира страничните съдии и публиката.
Александър Поветкин през цялата си професионална кариера е малко в страни от най-добрите, загуби от Кличко мач, който беше повече борба и бутане. Така и не е успял до момента да направи наистина голяма победа. Сега ще използва вероятно последната възможност.
Въпросът е дали възрастта и опита този път няма да се окажат недостатък. Александър Поветкин е близо до четиридесетте. Но мачът неслучайно се очаква от всички любители на бокса с вълнение. Срещата ще е между равностойни противници. Поне такова е усещането от представянето им до момента.Заложени са огромни пари, а и от изхода на мача зависи бъдещето на категорията, което е свързано с още по-големи пари.
Миналата година пропадна срещата между Кубрат и Джошуа, ако сега се бият, има ли шанс Кубрат срещу шампиона?
Прогнозите, какво ще стане ако… обикновено са провокативни. Но дори и интересни, най-често са далече от действителността. Иначе всеки боксьор, който играе за световна титла, има своите шансове. Кубрат Пулев не е предпочитан съперник за останалите асове и претенденти в тежка категория, защото е силен боксьор, тоест от него могат да загубят. Освен това е българин и няма достатъчно интерес към него от световните телевизионни канали, които обикновено диктуват условията за провеждане на бъдещите мачове.
Все пак, той имаше шанс със Зауерланд, които му осигуриха няколко срещи за различни титли, включително и за световната. Сега има и допълнителен организатор от Америка – Ивайло Гоцев, българин, който е сред най-успешните световни мениджъри. Идеята за мач на българина срещу Антъни Джошуа просветна за кратко на хоризонта, колкото да активира прогнозите и коментарите.
Сега мачът срещу Хюу Фюри е сигурен заради подписания и от двамата договор. На това ниво всеки бой е стремителна крачка нагоре към мач за световната титла, или в обратна посока, с изпадане от листата на претендентите.
Една звездна среща при най-тежките все още се отлага при Джошуа – Дионтей Уайлдър. Каква е причината още да няма мач между двамата? Кой е твоят фаворит при евентуален двубой?
Смятам, че още доста време само ще се говори за мач между двамата. Една от причините е, че след такъв мач единият ще отпадне и интересът към него вече няма да бъде същия. Другата по-основна причина е, че и двамата, въпреки невероятните им качества – агресивност, силни удари и воля за победа – все още не са напълно улегнали в категорията.
Джошуа доста често е бавен и левият му прав понякога изостава. Тези и други недостатъци се забелязаха в мачовете му срещу Джозеф Паркър и Карлос Такам. Американецът започва да се занимава с бокс доста късно, на 21 години, и вероятно заради това още има проблеми с техниката.
Лявото му кроше, макар и силно, обикновено попада с вътрешната част на ръката. Това е причина за чести травми. При мачът му срещу кубинеца Луис Ортис губеше в надиграването, по точки много от рундовете бяха в полза на изградения като боксьор, но доста възрастен кубинец. Нокаутът беше ефектен, но се видяха и дефекти в играта на шампиона. Заради огромните залози двете страни подготвят боксьорите си само за победа. Пред всеки от тях няма друг успешен изход.
Принципът е един – всичко или нищо. И с времето интересът към този мач ще нараства. Личното ми мнение е, че в момента Дионтей Уайлдър има известно предимство заради способността си да избухва с град от силни и бързи удари в решителни моменти, които му осигуряват победи с нокаут. Докато Джошуа е мощен, с добра техника, но прекалено академичен и предвидим боксьор.
Имаш ли поглед над останалите българи в професионалния бокс? Тервел Пулев също прави добри мачове, как виждаш неговото бъдеще?
Професионалният бокс у нас се развива от доста време и има спорадични, да ги определим, успехи. Боксовите организатори у нас обикновено предпочитат осигурените от Министерството на спорта средства. И основните усилията на специалистите са насочени към така наречения „олимпийски бокс“. Но вече се направи сериозна крачка към професионалния ринг с възможността в олимпийския турнир да участват и професионалисти. Вероятно е заради желанието да споделят и успехите, и милионите на професионалните федерации.
Засега у нас професионалният бокс често е добре заплатено хоби на отделни личности. Няма достатъчно сериозна организация и интерес към подготовката на професионалните боксьори. Повечето организатори искат да спечелят пари, без да влагат средства в подготовката. Така българите често са пушечно месо за обогатяване на баланса от победи на чуждите боксьори.
Мартин Кръстев, Тончо Тончев и Кубрат Пулев станаха европейски шампиони. Кубрат игра за световна титла и въпреки неуспеха, въпреки че организаторите бяха от Зауерланд, това беше събитие в развитието на професионалния ни бокс.
Имаме доста талантливи боксьори, каква е причината да не успяват да се реализират на професионалния ринг?
Навсякъде телевизията диктува развитието на боксовите знаменитости и поддържа интереса към самия спорт. Боксът е сред най-популярните телевизионни спортове, по-скоро зрелища. Телевизиите печелят стотици милиони от „пей пър вю“ (бел. ред. „плати, за да гледаш“), а най-добрите боксьори десетки милиони.
У нас на няколко пъти имаше сравнително успешни проекти за телевизионно представяне на бокс и бойни спортове. Така и не се реализираха напълно. И отдавна са само част от историята на тези спортове.
Засега шансът на талантливите български боксьори е да заинтересува някой чуждестранен мениджър, както стана и с тримата ни най-успешни до сега професионални боксьори. Тервел Пулев върви по техния път и освен успехите си в олимпийския бокс и първите победи на професионалния ринг, може да използва и опита на брат си.
Възлагаш ли надежди при по-леките категории на боксьори като Даниел Асенов – Тайсъна?
Даниел Асенов постигна доста в олимпийския бокс. Тръгнал е от боксовата зала в село Кукорево и два пъти изкачи европейския връх в категория „муха“. До сега и трудолюбието, и късметът му вървят ръка за ръка. Как ще се развие кариерата му по-нататък зависи от него. „
Дали ще издържи на толкова награди и ръкопляскания? Мнозина са се проваляли сред подобен шум. На аматьорския ринг той побеждава китайци, тайландци, филипинци. В професионалният бокса те са на върха в неговата категория. Как ще се прояви в 12-рундови битки, никой не може да предвиди. Засега той е най-добрият ни боксьор в така наречения олимпийски бокс. И основната ни надежда за олимпиадата в Токио.
В момента все още си треньор, какво те мотивира след толкова години в бокса? Имаш ли още неосъществени боксови мечти?
Боксът винаги е бил част и от интересите ми, и от живота. Освен това с тренировки по бокс най-дълго и сигурно съм си изкарвал прехраната. Това е спорт с определена специфика, заради ринга и боксьорите, с които си по цял ден, познаваш ги и често си по-близък с тях, отколкото с роднините си. Живееш с всекидневните им проблеми и радости. Боксът никога не е обикновена професия, стремиш ли се към големи успехи.
Този спорт иска всичко от теб, трябва изцяло да му се посветиш. За съжаление често е свързан с доста непрофесионализъм в обслужващия боксьорите и треньорите персонал, а и с откровено нагласените мачове, например в квалификациите за Олимпийските игри в Рио, а и на самите игри. Това е болезнен пример от най-близкото минало. Ако се върнем назад в историята, ще се окаже, че за съжаление такива машинации са обичайни за олимпийският бокс.
Лично аз рядко мисля за постиженията, или провалите си като треньор. Забравям здравословно неприятната част от треньорското си минало и живея с настоящето. Истинското удоволствие на треньорската работа е от общуването с боксьорите. От възможността да помогнеш на едно обикновено момче с мечти и потенциал да стане шампион. Отдавна не правя дългосрочни планове. Важно е да се събудя в добро настроение и да изживея с удоволствие новия ден. Миналото и бъдещето са само в нашето съзнание, реално съществува само настоящето.
Възможността все още да си доставям вълнуващи преживявания с боксови тренировки, специфично и любимо за мен занимание, често ми е достатъчна. А иначе вярвам в потенциала на новото поколение български състезатели. В почти всяка категория имаме вече зрели шампиони с опит от последните 5-6 години и достатъчни умения за медали и титли от големите състезания на АИБА. От там до успех в професионалния бокс обикновени ги отделя договор с подходящ и умел в работата си мениджър.
Палми Ранчев е треньор по бокс в продължение на десетки години. Преди това се състезава в „Славия“ и „Академик“, но заради травма на окото доста рано става треньор. Започва треньорската си кариера в „Славия“и развива треньорските си умения в ЦСУ „Олимпийски надежди“ и националните юношески и мъжки отбори. Още в началото изгражда доста състезатели в „тежка“ и „супер-тежка“ категория. Божидар Иванов е петнайсет пъти национален шампион и участник в Европейски първенство и Олимпийските игри в Москва, а Петър Стоименов – медалист от всички големи първенства. В „Олимпийски надежди“ работи с Деян Кирилов, също спечелил медали от световни и европейски първенства. Националните отбори за юноши и мъже го свързват и със Свилен Русинов, един от най-успешните ни състезатели в двете „тежки“ категории. През последните шест години в националния отбор помага за успешното изграждане на Кристиян Димитров и Петър Белберов отново в „тежка“ и „супер-тежка“ категория.
Фотографии: личен архив на Палми Ранчев и агенция БГНЕС
