За любителите на Гоя „Тауромахия“ е серията негови гравюри от 1816 г., където той рисува еволюцията на бикоборството в Испания. Като игра на думи Маноло Санлукар кръщава посветения на същата тема свой албум от 2011 г. – на испански то се произнася както е на български серията на Гоя, докато на български трябва да го преведем както е в заглавието.
В спотифай продължаваме разказа от първия плейлист, вече от първо лице. Сега, освен снимки от първата корида на автора, предлагаме и формацията на един бивш тореадор, Хулио Гарсия – „Toreros con Duende“, където заедно с него свири и пее бившият му „бандийеро“ Хуан Карлос де ла Роса. Едно от парчетата им е посветено на фамилията тореадори на Хосе Мари Мансанарес. На сина е посветено и парче на Висенте Амиго.
Преди две години го слушахме с посветеното на друг негов приятел-тореадор (Хосе Томас) „Campo de la verdad“. Тогава покрай другото му парче, „Idilico“, стана дума и за спасяването на красиво играещите бикове. Освен паметни плочи (като в множество арени), на същата тема пее и Маноло Ескобар. Негова е и закачката защо на корида не се ходи с мини-пола („Не искам вместо бикове да гледат коленете ти“).
Севилската арена „Маестранса“ вдъхновява и произведението на Маноло Санлукар, с което започнахме и от което слушаме откъси, посветени на двата плаща на тореадора (розовия и финалния, червен).
А за онези, които още се съмняват в художествените достойнства на това традиционно изкуство, ще напомним, че и самият Камарон де ла Исла е мечтал да бъде тореадор. Мечтата му почти се е сбъднала. Включената в плейлиста негова песен „Me dieron una ocasion“ (букв. „Дадоха ми такава възможност“) ни казва всичко.
Колкото до социо-политическата страна на тауромахията, още Хоакин Сабина на границата на двете хилядолетия ѝ посвещава парчето в клипа, посветено на тогавашния герой Манолете, хумористично обрисуван в края на плейлиста от едни ска-пънкари в стилистиката на Ману Чао.
