Лято ли бе да го опишеш. Дори и сега, докато започвам този текст, есенният пейзаж навън ме кара да искам само едно – чай и хубав филм. Шегата на страна, но август наистина може да се окаже доста скучен месец, ако почивката вече е минала или тепърва предстои и ни се налага да го прекараме в града. Не стига това, но и киноиндустрията също е в почивка, пък и световното свърши и май не ни остава нищо друго, освен да заспим летен сън в очакване на по-интересни времена.
За щастие има спасение – един хубав сериал може да се окаже глътка свеж въздух в студените летните вечери, когато всички други форми на забавление са ни предали. „Но, ние всички хубави сериали сме ги гледали”, ще кажете вие. „Не бъдете толкова сигурни” – ще отговоря аз и ще ви предложа няколко съвсем нови и висококачествени сериали, които все още не са набрали популярност в България. Естествено българската публика е много взискателна и информирана, така че може и вече да се гледали някои от тези заглавия, но все си мисля, че поне едно или две ще ви изненадат.
Изоставени от Бога
Започваме с един сериал, чието заглавие на английски е „Godless” и все още няма официален превод, затова тук ще го наричам „Изоставени от Бога”. Продукцията е на „Нетфликс” и е от 2016 г., а режисьор и продуцент е Скот Франк. Става дума за уестърн сериал, съчетаващ в себе си всичко, което очакваме от жанра. Действието се движи на ръба на оригиналността и задоволяването на очаквания към такъв тип забавления. Положително в случая е и това, че тук става дума за така наречените „мини серии” и сюжетът се затваря в рамките на първия и единствен засега сезон, което ви гарантира, че ще започнете нещо и ще го изгледате до край, без да чакате с години, докато сериалът се източи.
В ролята на Франк Грифин – отмъстителен и жесток главатар на банда престъпници, е актьорът Джеф Даниълс и именно изпълнението на ролята е ключово за сериала. На пръв поглед „Изоставени от Бога” е типичен разказ за отмъщението и изкривеното чувство за справедливост на един суров човек, сериалът предоставя една нетрадиционна трактовка на уестърн тематиката, когато Грифин и бандата му попадат в миньорско градче в Ню Мексико, което е управлявано преди всичко от жени.
„Тъмно”
„Тъмно” (оригиналното заглавие е „Dark“) е първият немски сериал на платформата „Нетфликс” и стана популярен с това, че още преди да види бял свят, започнаха да го наричат „германския „Странни неща” – сещате се, сериалчето, което пощури целия западен свят с първия си сезон. Това сравнение вероятно не е лишено от основания, но сходствата между двата сериала са по-скоро формални. Отново в центъра на сюжета са група деца, част от които са безследно изчезнали, но в „Тъмно“ те са по-големи и проблемите, които ги вълнуват са различни. Също така няма и следа от характерните на „Странни неща“ ведри и откровено смешни моменти. В „Тъмно“ нещата са просто мрачни.
Тук няма да се впускам в подробно описания сложния и развиваща се в поне три времеви линии сюжет на сериала, но едва ли някой фен на потискащите трилъри ще остане разочарован. Ще се огранича с това, че сериалът е мрачна фантастика с уиърд елементи, а в центъра на сюжета отново са деца както и един портал във времепространството. В този смисъл „Тъмно“ поне на мен ми напомня на култовия филм „Дони Дарко“ много повече, отколкото на „Странни неща“. Все пак и тук има много културни прекрати към близкото минало, но, бидейки европейска продукция, „Тъмно” е доста по-натуралистичен с по-осезаем уклон към психологическото.
„Ловец на умове”
Продължавам с още един сериал, без официално заглавие на български. „Mindhunter” ни изпраща във втората половина на 70-те години в Америка. „Ловец на умове” е базиран на едноименния роман на Джон Дъглас и Марк Олшейкър, който на български е познат като „Ловец на мозъци”, но аз отказвам да го наричам така, докато някой не ме застави със сила. Сериалът разказва историята на двама агенти на ФБР, които се опитват да проправят път за поведенческия анализ и разследвания на базата на психологически профили в страната, превръщайки се в първите профайлъри, които се занимават изцяло със серийни убийци.
Макар криминален по същество, сериалът показва и една доста интересна гледна точка към американското общество от онова време, неговите предразсъдъци и сблъсъка между консерватизма и „постхипи” промените в обществото и академичните среди. Най-интересен обаче за мен си остава фактът, че в сериала са пресъздадени едни от най-големите серийни убийци в САЩ. Централен за първия са образите на Едмънд Кемпър, който вече е в затвора и участва в серия интервюта с профайлърите, както и неназован, убиец, готвещ се да направи първия си удар, който подозрително прилича на смразяващия кръвта Денис Рейдър. Плътната атмосфера и дълбочината, с която са третираните темите в сериала, прави, поне според мен, „Ловци на умове” един от най-добрите криминални сериали, правени през последните години и ме кара да тръпна в очакване на втория сезон.
„Табу”
В подножието на върха в тази великолепна петорка е мрачна история с Том Харди в главната роля. Действието се развива в Лондон само няколко години преди да започне Викторианската епоха. Сериалът е британски, излъчваше се в BBC и в главата роля е Том Харди, но той е и продуцент и сценарист на филма. Сюжетът проследява завръщането на Джеймс Дилейни – героят на Харди, от Африка в Англия, след като баща му умира. Естетиката на сериала е подчертано ноар, а в центъра на сюжета е конфликтът на Дилейни с могъщата Британска източноиндийска компания, която отговаря за търговските пътища с Индия.
Ни си правете илюзии обаче – това не е корпоративен трилър, не е и „драма в епоха”. Сериалът е първичен и жесток, на моменти откровено странен, реалност, сънища, лукавство и шамански практики изпълват всеки един от епизодите. Струва ми се, че дори и зрителите с най-развинтено въображение ще останат доволни от неочакваните обрати и нетрадиционни решения.
Първият сезон вече е приключил. Очаква се новите епизоди да се появят в началото на идната година, въпреки че проектът, финансиран в голямата си част от самия Харди, нямаше голям касов успех. Самият Харди обаче твърди, че желанието му да разкаже именно тази история е прекалено голямо, за да се откаже. Да се надяваме, че болен мозък като него ще удържи на обещанието си.
„Остри козирки”
Бръсначи в каскетите, залагания, уиски и боеве до смърт, ако ви звучи забавно, „Остри козирки” е вашият сериал. Той сигурност е най-популярният измежду изброените, а поставянето му в списъка се дължи на факта, че сериалът е изключителен и ще е грехота, ако по някаква причина го изпуснете. В центъра е героят на Килиън Мърфи – Томас Шебли – предводител на опасния престъпен клан с циганска кръв „Острите козирки”. Сериалът се развива в английския град Бирмингам през 20-те години на миналия век и проследява игрите за надмощие между различните престъпни организации, корумпираната полиция и безскрупулен майор (в ролята Сам Нийл), който пристига в града, за да се прави с комунистите, ИРА и „Острите козирки”.
Действието е изключително динамично, атмосферата е плътна и представя драматичните процеси в английските градове след Първата световна война. Сериалът, според мен, най-лесно може да се опише така – ако „Кръстникът” и „Бандите на Ню Йорк” имаха дете, то щеше да е „пики блайндър” (анг. „peaky blinder”). Това, което прави сериалът задължителен за всеки фен на тежките, но увлекателни и изключително динамични сериали, обаче си остава изключително силната игра на Мърфи и компания, оригиналните персонажи и изпълненото с обрати действие. А, да – щях да забравя – това определено е сериалът с най-добра музика, така че, ако не сте го гледали още, започнете с него.
