Бразилска мандолина? Значи слушаме шоро. Но стилът е съчетание на афро-ритми и европейски танци от по-миналия век, което предполага настроение, противоречащо на името (плач). Точно преди век се ражда Жакоб до Бандолим – композиторът, приел артистичния си псевдоним на името на любимия инструмент. Композира шоро в ранните години на джаза, при това не без негово влияние и с присъщите и за джаза трудности да се наложи като стил, различен от схващанията за порочна музика.
Жакоб до Бандолим добавя още една двойна струна на мандолината, която става 10-струнна и това дава заглавието 10zz на разкошния албум с предимно негови парчета шоро. Автор и изпълнител е любимият ни Хамилтон де Оланда , партнирал – без да изброяваме бразилските самба-джазмени – със Сезария Евора, Буена Виста Сосиал клуб, Ришар Галиано и Стефано Болани. Де Оланда пише специално за учителя си Жакоб до Бандолим „Serenata Jacarepagua“ и интерпретира създадената отново в почит към същия „Naquela Mesa“, чийто автор е синът на маестрото.
Албумът е сред най-радостните мелодични попадения за събуждане или пътуване, но с подходящ обект (субект) може да подбуди и към флиртуване, танцуване и целуване. Има дори парчета, които упорито напомнят на мануш-джаза на Джанго („Forró de Gala“), други направо скачат в бибопа от края на 40-те („Assanhado“).
Хамилтон отново вади най-съкровеното от себе си в поредицата, включваща още три тематични албума: боса, детски и „черен“ (афро), като освен хитовете на маестрото, последният завършва с едноименнот авторско парче на Хамилтон.
Това е поредният му гарантиран успех след капричиите по Паганини, чести гости в крос-жанровите часове на стрийм Дуенде (10-11 и 17-18). А за гарантирания успех на мандолината повече в нарочния ни Коледен плейлист, където пожеланията за щастие наистина свирят на струните на душите ни.
