Сократис Синопулос свири на съвременна лира (подобна на гъдулка) и това е вторият му проект след този за ЕСМ, който звучи в музикалните ни пътешествия по „Дуенде“. Общият балкански корен на музиката му е извън всякакво съмнение. Има парчета, чиято ритмика напълно се вписва в представите ни за българска (македонска) и други, с малоазиатска (турска). Джазовите орнаменти (и инструменти) са фино положени, спекулациите са в рамките на допустимото, като за концерт пред западноевропейска публика.
Първото интегрално слушане може да ви е и фон за предстоящ уикенд до Гърция или просто късен неделен обяд с приятели, ципуро и ципура на жар в двора. Името на автора и на инструмента му ви дават и право на избор между философски мъдрости и лирични откровения или ако предпочитате към лирични мъдрости и философски откровения. Жокер: „I Wish I Were a Bird“.
