1914, 1999, 2374 и да не изброявам още колко сбъднати или не начала на Ерата на Водолея. От Дънов, през Кундалини Йога до Календара на маите. Мюзикълът „Коса“ също има своя дял в провъзгласяването ѝ.
Един френски научно-популярен сайт гръмна с непотвърдена отникъде информация за космическо явление веднъж на 35000 години на 27 юли, повтарящо в обяснението си началния куплет на началото на „Коса“: „When the moon is in the Seventh House/And Jupiter aligns with Mars“. Не че Луната, Юпитер и Марс не са протагонисти и на написаната през 1954 г. и „съживена“ като боса-нова осем години по-късно „Fly Me To The Moon“, в плейлиста с бразилска версия на Ана Карам и в инструментално медли с „Лято“ на Гершуин и органа на Джоуей ди Франческо. Албумът му от 2008 г. все пак се казва „Estate“. Не е излишно да припомним, че версията на Синатра е била в касетката с астронавтите в „Аполо 10“ (подготвителната за кацането на „Аполо 11“) и, заедно с „Лунната серенада“, е сред първите джаз-теми, звучали в лунна орбита. (т.н. „тайни файлове на НАСА за „извънземната музика“, чувана от екипажите на Аполо 10 и 11 са демистифицирани тук)
Какъв по-хубав повод за един кратък плейлист с теми, посветени на Водолей, било от „Коса“, било с Джойси Морено и Серджо Мендес. И в допълнение малко сребърна и оранжева луна с „дъщерята на новолунието“ Касандра Уилсън, както и нейно дуо с пианото на Джаки Терасън в „Old Devil Moon“. Няма начин да пропуснем да чуем още любимци на „Дуенде“ в „двойна“ лунна светлина – Пат Матини и Чарли Хейдън от „Beyond The Missouri Sky“ (1997) и Нилс Ландгрен с две композиции от албума му „The Moon, The Stars And You“ (2011). Пат прави и прехода към Марс с едноименното си соло от Монреалския джаз фестивал от 1982 г.. Колкото до джаз-версиите на Боуи („Живот на Марс“), пианистът Стефано Болани и тромпетистът Ерик Льо Лан освен, че ги интерпретират елегантно, ги превръщат и в имена на свои концертни албуми, съответно през 2016 и 2015 г. А последните открития за езеро под повърхността на Марс прави парчето направо пророческо.
Разбира се към музикалния прочит по темата можем да се отнасяме доста по-безрезервно, отколкото към астрономическия и най-вече астрологическия. Или да си спомним отново за несъстоялия се свършек на света (дори за някои – начало на Ерата на Водолея), от който припомняме чудесната песен на отишлата си почти две години по-рано от 21.12 2012 Ласа де Села.
И ако не сте разбрали какво ни чака през нощта на 27 юли, това е най-дългото лунно затъмнение за века. Нюен Ли и Вокомоушън знаят как да направят от едноименното парче на Пинк Флойд нещо не по-малко сюблимно.
P.S. Малко след скепсиса ни да бъде публикуван, факт-чекър страницата на „Либерасион“ нарече твърденията на научно-популярния сайт фалшиви. Музиката обаче не е, никога не е била и никога няма да бъде фалшива!
