Кой каза, че пътешествениците през лятото са по планини и морета? Една част от тях можете да намерите в киносалоните в търсене на нови дестинации и предизвикателства.
Фестивалът „Кино за пътешественици 2018“ тази година им е приготвил много филмови изненади. Зад начинанието стоят Здравко Григоров и Ангел Хаджийски от сдружение „Позор“ – добре познати ни като организатори на кинофестивалите „Северно сияние“, „Sofia MENAR Film Festival” и “Sofia Biting Docs”.
Лятото е сезон на отпуски и пътувания, случайно ли фестивалът е точно по това време?
Всичко около тази панорама се създаде съвсем спонтанно. Ние дори не го наричаме фестивал, защото за нас това са киносрещи между пътешественици. Преди години имаше проблем с наемателите на Евро синема, предстоеше салонът да бъде закрит и трябваше да намерим начин това неприятно решение да стигне до повече зрители, които да се противопоставят на затварянето на киното.
И така заедно решихме да направим едно събитие, което да популяризира каузата. Трябваше да се действа бързо, а беше август, така си остана и занапред – в най-отпускарския месец, ние правим кинопанорама. Тогава нито ние, нито екипът на Евро синема подозирахме, че салонът ще бъде пълен за всяка една прожекция в рамките на събитието. И вече пета година „Кино за пътешественици” осигурява една приятна алтернатива на августовските горещини в София.
В програмата тази година са включени четири ексклузивни прожекции. В кои части на света ни изпращат филмите?
„На път през Сахара“ представя екстремното приключение на двама британци, което стартира в Мароко, преминава през Западна Сахара и Мавритания и приключва в Сенегал. „Изгубената камера: Непал“ отразява ежедневието и традициите на хората от планинската държава.
„С тук-тук из Етиопия“ следва група италианци решили да опознаят едни от най-интересните племена населяващи африканския континент. „Сама в Иран“ показва пътешествието на една шведка, която решава да се изправи срещу предразсъдъците, които повечето европейци имат към Иран и да покаже колко топло е посрещната от местните.
Всеки един от четирите филма ще бъде прожектиран еднократно и ще бъде съпътстван с любопитна презентация като Петя Кокудева ще сподели за своите преживявания в пустинята Сахара, Теодора Василева ще разкаже за своите срещи с племената в Етиопия, а ние двамата ще поговорим за нашите пътувания из Иран и Непал.
https://youtu.be/pADbTpFomhk
Може ли киното да замени истинските пътешествия?
Има места, до които голяма част от зрителите не биха отишли, затова киното е един чудесен заместител. Пренасяш се някъде за час и половина и след това си се телепортираш в реалността. Това е вариантът и да се озовеш от Европа в Австралия без да се налага да губиш часове наред из летища и полети.
Какви хора обичат да пътешестват в киносалоните?
Филмите се гледат както от пътешественици, така и от хора, които нямат смелост и възможност да посещават местата, които виждат. Едните трупат дестинации, които по-късно да видят на живо, а другите преживяват усещания, които няма да почувстват на място.
Вие самите сте пътешественици, били ли сте инспирирани за някое пътуване от конкретен филм?
Често си „крадем” места, които да посетим от филмите, които показваме. Централна Азия я програмирахме след като видяхме „Из Централна Азия като на игра”, който ще покажем и тази година. Понякога си ходил на дадено място, но си пропуснал това, което виждаш във филма и веднага се явява причина да повториш.
Какво ви дават пътешествията, с какво ви зареждат?
След всеки тежък проект, по който работим, изчезваме нанякъде, за да може малко да се отделим от реалността. Никога не носим с нас лаптопи, защото все ще се намери някой, който да ни изкуши с нещо да помогнем. Затова няма техника – няма работа.
Когато отидем на пътешествие, живеем друг живот – ставаме рано, нещо, което тук не ни се случва, защото работим до късно, постоянно се запознаваме с нови хора, нямаме строги планове и графици, които да следваме – пътят е този, който ни води. Връщаме се като преродени.
Любимата ви дестинация или място, на което винаги се връщате с удоволствие?
Всяка година ходим в Истанбул – това е мястото, където винаги се чувстваме добре дошли. Тръгваме нанякъде и всеки път откриваме нов квартал и нови чудни местенца. Иначе Азия е континентът, на който редовно повтаряме вече посетени държави. Много обичаме Иран и отново бихме се върнали там.
За кое кътче от света мечтаете, а все още ви убягва?
Все още не сме стигнали до Австралия и всички малки острови около континента. Но ще дойде времето и за това. Нямаме за цел просто да отидем някъде и да отбележим, че сме стъпили там.
Опитваме се да почувстваме мястото, да се слеем с местните, да си поговорим с тях, да пробваме храната, да се съобразим с навиците на хората. Когато много искаш да отидеш някъде, здравето е единственото нещо, което може да те спре. Иначе има всякакви варианти да реализираш мечтаното пътуване.
Какво е нужно да не забравя всеки един пътешественик?
Хубаво е, когато човек пътешества да спазва и да се съобразява с навиците и традициите на местните. Уважението е водещ елемент при пътешествениците. Често хората ни питат: „Не се ли страхувате да отидете на определено място?”.
Никога досега не сме изпитвали страх по пътя, ние винаги сме положително настроени към отсрещния човек и ответната реакция също е такава. Трябва да се пътува с усмивка, за да бъде усмихнато и цялото пътуване.
Снимки: личен архив
