Биоразнообразието е сфера, която буди все повече тревоги. Обикновено сме свикнали да чуваме негативни новини за поредния изчезнал животински вид. Макар и рядко се случва и точно обратното. В случая радостната новина е свързана с ловния сокол.
Този световно застрашен вид се завърна като гнездяща в страната ни птица. Събитието е огромен успех за природозащитната общност у нас и е резултат от години съвместен усилен труд.
Eкип на Българско дружество за защита на птиците (БДЗП) откри първото, доказано от повече от десет години насам, активно гнездо на ловни соколи в България. От особена важност е, че и двете птици, формиращи двойката, са излюпени в Спасителния център за диви животни на „Зелени Балкани“ през 2015 г.
Това стана ясно благодарение на цветните пръстени, с които са маркирани соколите още на ранна възраст. Мъжката птица, с пръстен 5E, произхожда от двойката на Ромео и Жулиета, която се размножава в центъра на „Зелени Балкани“, докато женската птица, с пръстен 5P, произхожда от друго люпило – с родители Орфей и Афродита.
И двата сокола са освободени в природата през 2015 г. чрез пилотна за страната методика, която доказа, че работи успешно – размножаване на затворено и поетапно адаптиране на малките към дивата среда.
Нещо повече – под внимателно наблюдение на експертите и без каквото и да е безпокойство или други сериозни заплахи върху птиците, двойката успя да отгледа две малки, които успешно напуснаха гнездото и вече летят свободно в небето над България.
В края на 19. век ловният сокол е относително многоброен и широко разпространен в България. През 50-те до 70-те години на миналия век се наблюдава отрицателна тенденция в популацията.
През 80-те години на 20. век в България е имало 40-60 двойки ловни соколи, но след това започва рязък спад в числеността им до почти пълното им изчезване. Като основна причина за този процес се счита криминалната организирана дейност по ограбване на гнездата на ловните соколи и вземане на малките с цел да бъдат продадени за нуждите на соколарството в арабските страни или в Западна Европа.
Друга причина за изчезването на вида е повсеместното изтребване на грабливите птици през този период, разрушаването на местообитанията и спад в хранителната база, вследствие на промени в селскостопанските практики, като засилената химизация (употребата на ДДТ) и др.
След 1985 г. спадът допълнително се ускорява и заради започналото по това време изземване на малки и на яйца от гнездата на и без това останалите малко на брой размножаващи се двойки в страната. Целенасочено проучване на вида, проведено през 2006-2011 г., показва наличието на отделни заети територии, като тогава се допуска размножаването на 1-2 двойки, без да има преки данни за нито едно заето гнездо.
В продължение на години „Зелени Балкани“ и Институтът по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН работиха усилено в посока размножаване на ловния сокол на затворено и освобождаване на младите индивиди в дивата природа в рамките на проекта „Завръщане на ловния сокол в България“.
Нещо повече за вида
Ловният сокол (лат. – Falco cherrug), известен от древни времена с наименованията Крагуй и Барак, е дневна граблива птица от семейство Соколови. Той е най-едрият вид сокол в България и втори по големина в света след северния сокол, с когото имат близко родство.
Отглежда се от дълбока древност като традиционна ловна птица. В много страни от Европа е обичайна птица в специализираните развъдници и се ползва с голяма популярност заради добрите си способности на ловец и сравнително ниската си цена сред соколарите.
Ловният сокол е вид на откритите пространства. Той е типичен вид за степите от централна Европа до централна Монголия. В Европа неговото типично местообитание са лесостепите в низините и предпланините, а на някои места и откритите планински била и плата. В някои райони в Азия той гнезди до 4000 м. надморска височина.
В Европа младите ловни соколи, след добиване на самостоятелност, скитат и извършват миграции на значителни разстояния. Някои млади птици през есента се придвижват до Испания, докато възрастните обикновено остават в гнездовата територия целогодишно.
Миграционните маршрути и зимовищата на ловния сокол от Централна и Източна Европа са слабо проучени. Подробна и интересна информация за придвижванията на ловните соколи е събрана чрез поставяне на сателитни предаватели на млади птици, осъществено в рамките на проект по програмата „Лайф“ в Унгария.
Ето че имаме вече българска двойка, която ще дава ценна информация за опазването на застрашения вид.
Снимки: БДЗП
