Харолд Лопес-Нуса е един (не)обикновен кубински пианист и композитор. Запознахме се в Кутанс, на фестивала „Джаз под ябълковите дървета” малко преди концерта му.
Чувстваш ли се част от движението „ida y vuelta” (буквално отиване и връщане, в случая на музикални влияния от и към Европа)?
Да, като всеки, който истински обича музиката. Особено в последните три години бях като че ли обгърнат от едно красиво море на невероятно учене. От музиката, която слушам и музикантите, с които свиря.
Семейна черта?
Разбира се. Мама преподава пиано, татко и дядо са пианисти, баба ми, французойката, също. Чичо е един от най-добрите кубински пианисти от поколението на Чучо Валдес и Гонсало Рубалкаба. Младите пианисти като мен има какво още да учим от тях.
А има ли достатъчно публика?
Е, не пълнят чак стадиони. Младите в Куба си падат по регетон. Слушат ни и ни следят най-вече малко по-възрастни, но има и млади.
Какво би бил джазът без кубинската музика и обратно?
Не мога да си представя. Кубинската музика винаги е влияла на джаза и е била повлиявана от джаза.
Дуендето за Харолд Лопес-Нуса е?
Малко духче, което търся понякога в главата си, да ми даде някоя гениална идея, да ме очарова с фантазията си.
