И с „Mestizo y fronterizo” фламенко-фюжън певецът Питинго рецидивира в смесването със соул и „Бийтълс“ – запазена марка на албумите му „Соулерия“ (2008) и „Соул, булериас и още“ (2016). Както се вижда и в клипа към “Soul Man”, записаната сесия е безхитростна и големият Камарон е имал право да твърди, че истинското фламенко има черна звучност.
За разлика от един друг проект, излязъл на бял свят по същото време от същия лейбъл, тук сайдменът на Естрея, Арканхел, Кармона, влиза напълно под кожата на Рей Чарлз и Джон Ленън. Почитта му е не по-малко искрена и духовна по отношение на фламенко-майсторите Камарон и Пако де Лусия, а финалът с Аве Мария – също на испански – е без преувеличение апотеоз в общението с Всевишния след двата госпъла в ритмите на булериас и тангос.
Още преди десет години участието на лондонския госпъл-хор бе заявка за равнопоставеност на културите и езиците, а англо-испанската версия сега на „Естрея“, наречена „двуезичен поколенчески химн“, само затвърждава това. Така че, не става и дума за поредния опит за адаптиране на нещо познато към друга публика, а за пълнокръвна и защо не – изстрадана картина, резултат на дълги търсения, може би лутания, но в крайна сметка – намирания на общото между дуендето и фийлинга.
