Председателство е, председателство – още европейско. Днес, докато се чудя откъде точно да прелетя на път за радиото без поредния полицай и мен да ме подкара към някоя зала да приема една-две евродирективи, си давам сметка, че се намираме в пика на това наше председателство и, между другото, че в Западните Балкани не остана политик на кръст, защото всичко се изсипа в София. Мисля, че моментът е идеален да видим какви са ползите и вредите от тоя паневропейски хепънинг, дето го преживяваме всички.
Ограмотихме се
Всички разбрахме, че думата преДСедателство не се пише с „ц“. Само това да беше – ашколсун, аферим, машала, заслужаваше си.
Те са на всеки дециметър
Счупиха ни от полиция. В момента в София има толкова много полицаи, че съм сигурен в едно – не може всички да са истински. Според мен кастинг агенциите са направили луди европари по някои проект и се облекли всички налични статисти в униформи, а след това са ги пуснали на МВР-то да ги реди из града. Затова средната възраст на публиката в „Стани богат“ е такава, че е най-яко да ти се падне въпрос за Междусъюзническата война. Само ми е жал за градските типчета между 18 и 30 г. – завалиите няма къде да се сврат една трева да изпушат от толкова полиция, та сега целите Център и Лозенец вият абстинентно.
Искат да ни е чисто
Единствената популация, която може да се мери с полицейската, е тази на чистачите на улици. Хора с зелени, жълти, сини, оранжеви и розови одежди (не, не става дума за оня парад) се щурат невротично по улиците и чакат само да си хвърлиш фаса, за да му се метнат отгоре като лешояди. Мръсната София не е била толкова чиста от посещението на Брежнев. Преди няколко нощи една водоноска гарира на моята улица и от 3 до 5 сутринта някаква хора в несвяст пръскаха с голям маркуч тротоара. Сутринта на излизане установих, че от старание са изровили асфалта.
Криле ми дайте, да политна
Все съм виждал задръствания, ама през тази седмица не знам с тениска ли да изляза за работа или с пуловер, защото не е ясно в кой сезон ще стигна. Има и положителни страни обаче – нашего брата софиянецът разбра, че, ако се качиш на тролей, не ти пада… носът. Освен това таксиметровите шофьори така се нагушиха, че ще пръснат от туризъм Гърция следващите месеци. И най-важното – тъй като на всяко кръстовище има я патрулка, я каручка на жандармерията, пишман отворковците ги е шубе да спират на платното и са принудени макар и за кратно да се държат като хора, а от това, признавам си, мед ми капе на сърцето.
Запознахме се с хората
През последните месеци всяка важна клечка от Европа мина през родината. То не бяха Меркел, Макрон, Джонсън, Мей, Хан, Туск, Юнкер, Таяни. И така щем, не щем – им научихме и имената. Да беше продължило това председателство още 6 месеца, сигурно щяхме да научим и кой какво работи, ама нейсе.
К‘во стана с книгите… бе?
Откакто станахме председатели, се произведе гонение към книгите, достойно хем за „Името на розата“, хем за „451 по Фаренхайт“. Първо изгониха Панаира на книгата като мръсно коте от НДК, а след това започнаха да го разхождат като мечка из града, та накрая никой не разбра къде ще бъде. То не беше бул. „Витоша“, то не беше зала „Фестивална“, не беше Двореца на децата, не беше „Армеец“. За да го напиша това и в интернет търсих, и хора питах, но накрая май разбрах – в НДК ще е, ама отвънка, в градинката на хлад.
Като се разправиха с панаира, и книжния пазар на площад „Славейков“ разтуриха. След като вдигнаха сергиите, читателите на книги, дето не им се дават пари за нови, усетиха такова вълнение в силата, че още им пищят ушите.
Това с Витошка не беше лоша идея, ама не може ли, вместо панаира, там да преместим метълите с кашоните, така по тоя булевард да спрат да се разхождат сама аналфабети. И като сме още на темата Витошка: а не може ли на всеки „еврочовек“ на изпроводяк, вместо подарък мускалче, да даваме по едно парче от нея, да си го закачи на хладилника вкъщи, та накрая да ни се махне от главата тая селяния проклета. #СофиямразиВитошка
Понадухме и ние малко бузи
Няма какво да си кривим душата, колкото и да мрънкаме, колкото и да цъкаме с раздвоените си езици, от присъединяването ни към ЕС насам по-голямо събитие не ни се е случвало. Видяха ни хората, видяхме ги и ние. Даже май и някаква работа се свърши, чу ни се името този път и с положителни неща. Пък и по всичко изглежда, че както е тръгнало, ще станем и класна ръководителка на Балканите, а това е добре. Тази година европейско председателство, догодина галактическо, дето се вика. Само дано свърши скоро, че да си изгледаме световното на спокойствие.
Хайде, че май ми светна зелено.
