Средата на деветдесетте. Съдбата (бюрокрацията, службите или каквото и да е било) променят в последния момент замислите на Рай Кудър и малийските музиканти не пристигат в Куба. Събраните с доста труд стари музиканти, останали на „Острова на Свободата“, все пак имат студио, екип и шанс. Който буквално ги позлатява в последващите години, за съжаление – последни за повечето от тях.
Когато ги срещнах в поредното европейско турне, от едната страна на Пиринеите бяха Омара, Ибраим, Елиадес и Рубен, чието състояние едва ли му позволяваше да си даде сметка точно къде е. В караваната си той повтаряше как най-много му харесва тази мелодия и започваше „Ел бодегеро“. Омара не можеше да повярва, че отново вижда жив българин с микрофон срещу себе си и веднага включи на „Моя страна, моя България”. И се върна, както и Ибраим, а Елиадес дори ми изсвири соло Chiquitita, за да имам един от най-страхотните джингли някога.
От другата страна на Пиринеите Компай се чудеше как му отказвам пура в 11 сутринта и на чаша деветгодишен ром се интересуваше дали момичетата в България плачат, ако си тръгнеш. „Ако плачат, няма да дойда – не обичам да плачат заради мен” бе последната му наздравица преди репетицията и завършващото с „que linda es la vida, que lindo es el amor“ (колко е красив животът, колко е красива любовта) парче „Las Flores de la Vida“.
Десет години по-късно. Елиадес Очоа и Фатумата Диауара са на сцената на Мар де мусикас в Картахена, до тях са Тумани Диабате и Аблайе Сисоко: това е световната премиера на Афрокубизъм. Най-възрастните вече ги няма, а най-младите ги очаква невероятна кариера. Роберто Фонсека, заел мястото на Рубен в Буена Виста, става последният продуцент на Ибраим, а след смърта му му посвещава Mi Sueño, припомнящо в началото с гласа на Ферер мечтата, надмината от реалността.
В следващия си албум Роберто ще посвети парче и на България и всички ние от Джаzz+, които го бяхме поканили, също попаднахме в реалност, надминала мечтите ни. А в последния му проект някак си естествено до него застава същата Фатумата – спиралата спокойно продължава да се вие в необятното. И няма как да не сме горди, че в ротациите ни влиза концертната версия на Bulgarian – единственото парче от предишни албуми на Фонсека, изпълнявано на живо (дори с включен български хор!) на представянето на албума YO.
Така че, афрокубизмът с български измерения не е инцидентно явление от годините на соца. Фонсека за пореден път е тук, с два концерта. Фатумата посвещава новия си албум на бежанците, а великолепният клип към сингъла е сниман в етиопската пустиня, където са намерени най-старите следи на Хомо Сапиенс.
