Много или малко са 20 години на сцената? Някои групи за толкова години успяват да се разделят и съберат по три пъти. Ако говорим обаче за музикантите от Блус Трафик, това е времето, в което те израстват като група.
Арам Татеосян – бас китара, Божидар Банов – Порто – китара и вокал, Иван Пейчев – Ванката –китара и Николай Табаков – ударни, са добре познати в родните блус среди. Миналата година беше особено важна за бандата – през декември те зарадваха феновете си с първия си албум.
Името му „Обувки за блус“ е намигване за дългия извървян път по сцени и фестивали, а видео клипът към първия сингъл от албума „Признание“ вече трупа популярност в Ютуб.
Един от емблематичните членове на групата Николай Табаков вече представихме като майстор на лампи, сега обаче темата на разговора ни ще е съвсем друга: дяволската музика – блусът.
Как започна всичко, какво ви събра? Какви спомени имаш от първото ви участие?
Естествено, че ни събра музиката! Краси Табаков и Порто се запознали на морето в средата на 90-те години, свирили цяло лято по къмпинги и плажове. А есента се събрахме всички в Пловдив и посвирихме, и така решихме да направим нова група.
От конкретно първото ни участие май нямам спомен, но си спомням едно от първите ни. Събра ни се едно дълго 12-часово свирене, репетиция, участие в клуб и след това свирихме до сутринта на рождения ден на Мама Ели.
Двадесет години след създаването си издавате първият си албум, как се променихте като група през това време?
Да, наистина, дебютният ни албум го издадохме по случай 20-годишнината от създаването на групата. Двадесет години си е почти една трета от човешки живот, естествено през това време някои от нас се ожениха, други даже се разведоха, родиха ни се деца, нормални човешки неща.
Така се променяше и животът на Блус Трафик, понякога се сменяха музикантите, най-често басистите, свирихме много наживо, понякога записваме песни, по-често не записвахме, но е интересно, че за тези двадесет години не сме се карали в групата.
Моментът от историята на Блус Трафик, който никога няма да забравиш?
Ами, много моменти няма да забравя! Защото наистина сме преживели доста време и имаме богата история. Свирили сме на сватбите на членовете на Блус Трафик. Свирили сме също на хижа без път до там, прекарвали сме апаратурата и барабани и китари с коне. Свирили сме на много благотворителни концерти, помагали сме на приятели. Блус Трафик има хубава история.
Феновете са чакали дълго появата на албума, как се решихте да го издадете?
Още от създаването на групата имаме авторски парчета и винаги сме искали да издадем албум. Но нали сме от към блус страната на музиката, трудно се роди албумът ни.
Може да се каже, че е доста изстрадан, изпълнен с перипетии, няколко пъти започван и повече пъти спиран, но в крайна сметка излезе.
Какво за теб е блусът, как би го определил с няколко думи?
Блусът е като движението на въздуха, понякога те разхлажда и те освежава, а понякога ти хвърля пясък в очите и прах.
В каква посока се движи блусът в България през последните години, мислиш ли, че е станал по-социален и директен в посланията си?
Да, блусът винаги е бил социален, дори и в България. Това е музика за хората и няма как да избяга от социалната тема в текстовете. Но освен текст, е и музика и голяма част от нашите търсения са насочени в музикалната част на блуса.
В Блус Трафик дълбаем в преплитането на две соло китари, Ванката Пейчев и Божидар Банов – Порто. Мисля, че сме една от малкото български блус групи с две соло китари.
Каква публика идва на вашите концерти? По какво можеш да познаеш един истински фен на блуса?
Имаме щастието да познаваме много от нашите фенове, с годините опознахме повечето почитатели на блус музиката. Идват също и млади хора, на които им е интересно да чуят групата, въобще появяват се всякакви хора.
Блусът оцелява и заради живите участия на групите. Би ли казал, че в страната ни вече има оформена клубна блус култура?
Блусът е жива музика, добре е да се слуша и да се свири на живо. Разбира се, че има блус публика. Толкова години вече свирим блус по сцените на България, а и не само ние. Кръпката вече от 30 години обикаля страната. Възпитаваме си публиката, както и тя ни възпитава, двустранно е.
Липсват ли ти големите блус фестивали, като този в Бургас?
И да, и не. Бургас блус фест си беше уникален за времето си, онова време вече отмина. Сега е друго време, опитваме се да сме в крак с него и да правим фестивалите на днешното ни време. Такива са фестивалът в Миндя, хипи фестивалът на Паничище и други.
Какво би казал на всички, които подценяват блуса и гледат на него като лесна за свирене музика?
Да, всъщност всеки музикант може да свири в блус схема, както може би всеки, който може да пише, може да направи една строфа с рими, но както да пишеш добре в рими е талант, така и да свириш блус е талант. Не всеки, който може да свири в блус схема, е блус музикант. Трябва особен вид чувствителност да свириш блус и това си личи.
Музикантът, с когото си мечтаеш да свириш на една сцена?
С всички музиканти искам да свиря на една сцена, всеки музикант е ценен.
Кой номер са твоите блус обувки?
Големи са ми обувките, 45-и номер!
Фотографии: Бояна Петрова
