Испанските музикални традиции понякога взимат обрати, неочаквани като съставките им. Така се случва преди около шест десетилетия, когато Майлз Дейвис попада на издадения от Смитсъновия институт запис на испанска саета.
Това е религиозна песен, изпълнявана най-вече в Андалусия, предимно от сама жена, под чийто прозорец спира процесията със статуите от местната църква. В мелодията има нещо, наподобяващо извивките на мюезина, призоваващ на молитва. През вековете се примесват традициите на „конверсос“ (евреи, приели християнството, за да могат да останат в родната си Испания) и не на последно място циганските ритми, също на приелите Христовата вяра хитаноси.
Майлз разказва в автобиографията си как това е най-трудната част от албума му „Sketches of Spain“ – тромпетът му трябва да се превърне в женски глас, едновременно тъжен и радостен. Арабските мотиви се обръщат в афро-американски, като странстванията на саетата далеч не спират до там.
Успоредно с Майлз големите фламенкоси и бардове в Испания се опитват да придадат по-скоро социално, отколкото религиозно звучене на тържествените ритми на процесията. Темата за страданието е съотнесена чрез стиховете на Антонио Мачадо към андалуския народ и става част от непреходния репертоар и на Камарон, и на Жоан-Мануел Серат. Ето и възстановената версия на дуета им с китарите на Томатито и на сина на Камарон:
В плейлиста, освен версиите и на тримата, присъства и Енрике Моренте с кратката му Поема за саетата от албума му „Лорка“. Преди да стигнем Майлз, от антологията на канте фламенко представяме саетата, изпята от големия Маноло Каракол. Лебрихано, в компанията на „Българка джуниър“, я включва в посветения на Страстната неделя албум „Lagrimas de cera”.
Години след Майлз в повечето от репризите на „Sketches of Spain“ албуми срещаме разнообразни интерпретации – от гайдата на Кристина Пато и арфата на Едмар Кастаньеда, до симфоничното звучене на Никълас Пайтън и Базелския оркестър. Като тема на авторско вдъхновение във финала слушаме саета с контрабаса на любимеца ни Рено Гарсия-Фонс и денс-електроника на естетския италиански джаз-диджей Джерардо Фридзина.
