Първата им среща е по повод участието на Одри в романтичната комедия „Сабрина“ (1953), където героинята ѝ, младо момиче, се връща от Париж като стилна и изискана дама. Дизайнерът посреща Одри с думите, че едва ли ще може да ушие тоалет специално за нея, но че може да си избере от готовите. Това е роклята ѝ на Оскарите през следващата 1954-а.
В същата година Живанши я превръща в първата дама със специално посветен на нея парфюм (“L’Interdit”), който от 1957-а се продава в цял свят. Негова е и черната ѝ рокля от „Закуска в Тифани“.
Творческата им връзка е първата от този вид обогатяващи и преливащи творчески идеи в модата и киното. „В неговите рокли съм самата себе си, той не е дизайнер, а творец на личности“, са думите на Одри като я питат за Живанши през 1956 г. „Никога не сме имали договор. Само се обичахме“, така връща жеста ѝ модният ас през 1989-а.
Плейлистът ни дава представа както за музиката от същия филм, така и от други нейни участия в ленти, кандидати и носители на „Оскар“ („Римска ваканция“ – 1954, „Закуска в Тифани’“ – 1962) и на други значими награди („Златен глобус“, БАФТА) с музиката на Нино Рота към „Война и мир“. Други двама неколкократно номинирани за академичните награди композитори също участват в селекцията – Димитрий Тьомкин с „Непростимо“ (1960) и Бронислав Капер с „Green mansions“. В две пиеси слушаме и гласа на Одри, а илюстрациите са и вид почит към преселилия се доста по-късно от нея във вечността Юбер Живанши.
