Да се пише за Джими Хендрикс е едно от най-трудните неща. Той е музикална икона, но е и феномен в културно отношение. Има много примери за това как след смъртта на някой придобил култов статус артист излизат не един, а няколко албума с неиздавани приживе песни. За феновете на Джими тази поредица започна с „Valleys of Neptune“ (2010), продължи с „People, Hell and Angels“ (2013), за да достигне до естествения си завършек с „Both Sides of the Sky“ (2018). Голяма част от записите в трилогията са направени по време на студийни сесии в „Рекърд Плант“, Ню Йорк, в периода между януари 1968 г. и февруари 1970 г.
Новият албум на Джими привлече вниманието още с излизането в средата на януари на сингъла “Mannish Boy”, който за по-малко от два месеца събра близо половин милион гледания.
През април 1969 г. в „Рекърд Плант“, по време на първата си студийна сесия трима музиканти записват блус класиката на Мъди Уотърс “Mannish Boy” с нов аранжимент. По-късно тримата ще станат популярни под името Band of Gypsys. В групата тогава влизат Джими Хендрикс, басистът Били Кокс и барабанистът Бъди Майлс. Триото прави първите си публични изяви с четири последователни концерта във „Fillmore East“ през 1969-а. Година по-късно на бял свят се появява едноименният албум „Band of Gypsys“ (1970).
„Both Sides of the Sky“ включва и други кавър версии, като песента на Джони Мичъл „Woodstock“. Записът е направен броени дни след края на фестивала, един месец преди да излезе вариантът на Кросби, Стилс, Неш енд Йънг. За това изпълнение Хендрикс грабва бас китарата, а Стивън Стилс се справя отлично с вокалите и в същото време свири на орган. В „Georgia Blues“ Лони Йънгблъд е на саксофона, но е и певец. Най-старата песен в албума и единствената, записана в Лондон, е “Sweet Angel”. Това е инструментален вариант на “Angel”, лирична балада, много близка в музикално отношение до хита “Little Wing”.
Еди Крамър, тон инженерът, който работи с Джими в студиото му, споделя: “Истинският дом на Джими беше студиото, там се случваха музиката и магията. Той обичаше всяка част от процеса на записване, а за мен беше изключително удоволствие и чест да участвам в него както тогава, така и сега“.
С менажирането на огромното музикално наследство на Джими Хендрикс в днешно време се е заела Джени Хендрикс – по-малката сестра на легендарния китарист. Когато Джими умира, тя е едва на девет години.
„Последният ми спомен с Джими е от 26 юли 1970 г., когато той се прибра у дома за концерта на стадион „Сикс“ тук в Сиатъл. Валеше силно, имаше светкавици и гръмотевици, а Джими направи чудесен концерт в дъжда. Страхувах се, че ще го удари мълния или ще хване пневмония. Нищо от това не се случи, но той все пак настина. Накрая остана един ден повече, за да си почине, и хвана самолета за Портланд. Гледах го как се оправя към гейта, водещ към самолета, а той се върна малко назад, за да ми помаха за довиждане“, спомня си Джени. „Изпълнени сме с все по-задълбочаваща се отдаденост да пазим наследството на Джими, но и да продължаваме да предоставяме на световното семейство от негови фенове качествени нови албуми. Именно това отразява „Both Sides of The Sky” – нашата отдаденост. На едно по-дълбоко равнище това е все едно да спазваш обещание. Преди много време с Джими си разменихме едно взаимно обещание. Той ми каза, че ще се грижи за мен и аз му отговорих със същото. Чрез неговата музика и моят завет да я пазя, двамата с брат ми спазваме това обещание. Вече трето десетилетие се грижим за творчеството на Джими и решителността, с която продължаваме да поддържаме целостта на оставеното от него, става все по-силна с времето“, твърди Джени.
Какво ни очаква след новия албум? Може би нови музикални изненади за феновете на Хендрикс? Защо не, щом Джими все още живее и от двете страни на небето.
